На 17 не знаеш какво те очаква, но можеш да прецениш до каква степен ти стигат силите. Тогава идва преломния момент, казваш си "Стига! Не издържам повече! Не мога да умирам цял живот, ден след ден, миг след миг, бавно и мъчително ..." и теглиш черта на всичко...
Не може да се каже дали са постъпили правилно или не, защотото не сме живели техния живот.
Ако не живеехме в този свят, в този живот можеше да е иначе. Можеше човек ако реши да се самоубива да постави въпроса пред обществен защитник, който да се опита да обори решението му за самоубийство , но да няма право да му попречи или да каже на друг. Нещо като изповедник, вярващ в устоите на обществото. Само не знам до кога би продължил да вярва , ако обществото е такова , каквото е ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите