Човек не може да избира кога и дали да се ражда, нека поне има правото и свободта да избира кога и как да умре.
Когато обществото и семейството не формират дори минимума от удовлетворението за съществувание, нито има някакви перспективи, защо човек да живее? За да робува до последния си час на обществото или от страх пред смъртта ?
За двете момичета проблема според мен е бил в рязката граница между семейството, приятелите и самите те като личности. Надраснали са твърде много средата си. Не са се чувствали разбрани , това им е създало защита - направило ги е интровертни и прикрити. Научили са се да не споделят каво мислят и какво чувстват , защото това ги е правело раними. В един момент се срещат и разбират, че имат много общи неща, че само те се разбират една друга, другите не са важни.
Така достигат до решението за самоубийство. Последен полет, свободни.
Конспектирано това мисля.