|
Здравейте!
Не знам колко от вас са запознати с фактите около двойното самоубийство в Плевен преди няколко дни. Репортажът за самоубийството бе излъчен на 27.07 по бТВ в 19 ч.
Накратко: две момичета (на 16 и 17 г.) скачат от 8-ия етаж на плевенски блок в 4 часа следобед. Изключва се версията за убийство, поради липсата на намеса на трето лице (полетът на момичетата е проследен от свидетел).
Едното от момичетата е от ромски произход, другото - българка.
Първата учи в елитното музикално училище в града, а учителите я определят като надарена. Родителите и приятелите я определят като весела, жизнерадостна, оптимистична.
Второто момиче е дете на самотна майка с още 3 деца. Майката и децата й са малтретирани от бащата в ранното детство на самоубилото се момиче. Бащата напуска семейството и в момента се подвизава в Русия. Момичето пише нежни стихове, изглежда ранимо и чувствително, външно обаче създава впечатление на "мъжкарана". Околните я обсипват с епитети:"травестит","лесбийка " и т.н. Всичко това я наранява според приятелите й.
Момичетата се сприятеляват преди месец/ месец и половина. Неразделни са. След месец заедно връзват китките си с панделка за коса и литват.
Въобще, мисля, че ако не всички хора, то поне хората в помагащите професии и в частност психолози и психиатри би трябвало да си зададат много въпроси след този случай...Какъв е бил мотивът им едва ли ще разберем. Двете не са оставили никакво "предметно битие" - дневници, писма и т.н. Дали са членували в секта не е ясно. Дали са вземали наркотици ще се установи след аутопсията.
Въпросите, на които обаче трябва да се отговори е : каква е ролята на педагогическия съветник, не на хартия, а на практика? Аз лично не видях в дамата психологически съветник в едно от училищата каквато и да било дейност? За разлика от д-р Руслан Терзийски, който изказа ясно и точно своето мнение по случая, педагогическият съветник бе напълно "аморфен".
Защо хората все още вярват в привидности? Определят едно от момичетата като жизнерадостно, оптимистично, ведро - и така изведнъж - самоубийство?
Няма изненадващи неща. Всичко е строго последователно - възможно е родителите и приятелите изобщо да не са я познавали.
А когато някой е видимо чувствителен, трябва ли да го смажем от завист или просто от чувството за превъзходство с грубостта ни? Пишела е стихове. И понеже не е като нас, да я убием по-скоро.
Аз се питам - докога само ще констатираме? Съдебна психология, съдебна психиатрия. Констатации. Болести и пр. Обаче този човек няма да се върне.
Не е ли по-добре да се насочат сили в друга област - към по-широка достъпност на психологическата помощ и към развиване на психологически умения изобщо у хората, със съвсем практическа цел? Анкетите също биха били полезни, за да се "напипа пулса" на определена извадка.
Мисля си, че толкова много пари се издействат от какви ли не организации, фондации и т.н. за какви ли не проекти. Повечето от тях с абсолютно комерсиална цел. Психиатрията и психологията в БГ са длъжници не само към потенциалните самоубийци ( какво кошмарно словосъчетание), но и към всички тези, които имат нужда от помощ. Може би все още тези специалисти не разбират, че техните научни познания са лишени от стойност, ако не са подплатени от човешко съчувствие.
Въобще, разширих пределно темата. Мисля, че самоубийството е тема, която заслужава внимание в този клуб.
Поздрави,
Инсайт
...Търсих те вън от себе си и не те откривах, защото ти беше вътре в мен...
|
Двойното самоубийство в Плевен
