Брех, и аз съм го гледала тоя филм. Не мога да се разбера защо на такива "лепкащи" истории се лепвам и докрай ги изглеждам. Само заради едното състояние!
Имаше още един такъв - "Пилето". Никой не остана покрай мен, а аз стоях и гледах (а беше доста дълъг) - преди доста години, по телевизията - и поседях още десетина минути след това ей така втрещена си. Сега сигурно няма да ми се връща в тия състояния и едва ли бих се "прилепнала" да ги гледам.


Макар че скоро прехвърлих един пак психарски гаден. Не му видях началото защото само разглеждах оттук оттам и се спрях десетина минути в края, където беше най-динамичната част явно. На момчето му отрязаха ръката, защото беше посиняла и разлагаща се от наркотици и бОдене. На майка му.. й правиха някакви много сериозни електрошокови упражнения пак за извеждане от някаква пристрастеност, и почти умряла, към някакви хапове. На приятелката му. Неясно по какви причини далеч от него (пропуснах средата на филма, нали) и изпаднала до това да прави свирки на някакъв негър (беше й противно и после стоя няколко часа във ваната с лице под водата) и на другия ден за пари .. отиде да се самоизнасили с друга мадама пред 30-40 мъже - каквото кажат, това блудство със себе си правеше. Приятелят му - го пребиха полицаи и в затвора, когато го откара в болницата да му отрежат ръката... Всичко това ясно е, беше с музика и визия направено да увеличи многократно преживяването. И всички свършиха филма в поза свити крака към тялото, сгърнати в себе си .. с идеята, че живота продължава и всъщност - били са на дъното, сега им остава само нагоре да вървят. Макар миналото да те прави безразличен, апатичен и за да си го преживял да е било необходимо да се отпишеш като физическа проява на тоя свят...
Шантави филми правят. Не искам да ги гледам, но ме прилепват с тежестта на състоянието си.

Какво, мислите, е това състояние?

Novissima verba