Първото решение е квартирата.
Ако нямате възможност за това - почни психологическа атака.
Къде да ти е саксията - слагаш където я иска и питаш "А тази? Тук добре ли е или да преместя и нея?", после за другата.
Покани я един ден да дойде с тебе по магазините да си избереш тениски с небрежен тон "днес ще ходя по магазините - що не дойдеш с мен? Какъв цвят ми отива, че така не мога да преценя? Тази дължина добре ли е, не ми ли изпъква дупето?..." (ама мъжа ти да даде парите).
После "Я да видя как го правиш това, че аз все пропускам нещо?"
"Мъжа ми как предпочита ризите - с ръб на ръкава или без ръб?"
"Мъжа ми как обича яйцата - рохки или трърдо сварени?"
"Мъжа ми...?"
"Мъжа ми....?"
Все ще питаш и говориш за мъжа си, а не за сина й! Ще й го набиваш така в главата и тя ще почне да се съобразява подсъзнателно. А като все си над нея да се "учиш" първите дни ще е ужасно горда от себе си, но после ще й писне и ще гледа да те отдалечава от себе си.
Аз лично на това реагирах като грабнах бебето и най-важния багаж (без да разбре свекървата) и уж на разходка, а пък дряннн при майка ми и направих един кратък разговор с мъжа "Ако се прибереш и не ни намериш, аз съм у майка" и толкоз. Ама аз имах предимството (пред тебе), че имах дете и козовете ми бяха по-силни. Сега като ходим при нея един-два пъти месечно да видиш каква е мила, нежна и добра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите