Не съм се отказала да живея най-малкото защото съм ужасно любопитна да се видя сле 10, 20, 30 години. Искам да видя дали прогнозите на родителите ми ще се сбъднат точно толкова колкото и прогнозата на даскала по математика когато ни хващаше да играем бридж, че няма да вляза в университета.
Обаче понякога се хващам да разсъждавам над изречението на Ст.Лец "Понякога най-добрия начин за самосъхранение е самоубийството".
Семето ще оживее както ние живеем в децата си и в техните деца. Въпроса е дали ще поникне това, което си искал да засееш.
Но ето го моето желание: помогни ми да се срещна някой път с теб и Марина без тя да ми издере очите и изкубе косите от ревност!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите