Не знам, дали съм успяла да те разбера правилно. Ако не съм - извинявай.

Прошката към самата себе си може да дойде само ако не си перфекционист. Защото перфекционистът няма право на грешки - той трябва да е съвършен. Ако не е съвършен, е нещастен, което означава, че почти непрекъснато е нещастен. Човекът си е човек и има право на грешки. Всеки греши. Никой не е застрахован. Остани някъде сама, където можеш да помислиш: върни се мислено в ситуацията на 'избора' и прецени - ако пак бъдеш поставена точно в същата ситуация, по същото време, със същите хора - как ще постъпиш? Ако пак би постъпила както първия път - защо се обвиняваш? Значи е било единственото възможно. А ако сметнеш, че сега не би направила нещо (преценката обаче трябва да е обективна, все едно че съдиш за друг човек, за непознат) - признай, че си сгрешила, и си прости. Ти не си бог. И можеш да поправиш стореното като не повтаряш същата грешка. Само така, не чрез самообвинения и мазохизъм.
Защо се наказваш? Прегърни се. И ще се разбереш.

Open your eyes!

Aledar~