Действително стиховете ти говорят сами за себе си...това дали са достатъчно или прекалено тъжни не е въпрос на момент от живота...а може би на светоусещането ти-което е различно. Аз самата пиша подобни на твоите стихове...които само аз си ги разбирам и чувствам вече повече от една година...
А защо това е страшно ли? ами защото е/сме сам/и и е ужасно когато няма никой, който да те разбере без думи...дори и да допуснеш такъв човек до себе си и да му разкриеш нещата за които мислиш и искаш....той ще ти се изсмее просто защото нищо не разбира, защото си различен и защото никой не харесва тъжните хора...
Омразата идва като продължение на мъката от самотата-веднъж някои някаде беше казал че омразата представлява наранена любов. Дали това е така незнам но когато тя се превърне в само-омраза е пагубно...
Незнам защо написах това...очевидно е че немога да ти помогна нито да ти дам съвет
Обаче знам едно-И аз съм различна а в този свят няма място за нас.

п.с. Боен клуб е велик филм...