Това още веднъж говори за безнадеждната изостаналост и закостенялост на православието. Бетонени глави и толкова! Ами на тоя писач не му е ясно дори определението за магия - симпатикова, черна и пр. Всеки, който със смесици от прахове и билки се опитва да се намесва в здравето на ближния си, е бил обявяван за магьосник. По тая логика дори всеки фелдшер е магьосник.

Освен това днешните нозологични наименования на болестите допреди век и половина не са съществували. За лудост с еднакви основания е обявявано всичко - от ендогенната депресия, през манията, параноята, шизофренията и пр. Достатъчно е човек да се порови в двутомната "Соцална психопатология" на проф. Гарвалов, за да види паноптикум от симптоми, извадени от социалните психози на 15-18 век.

Има разлика между психично и душевно здраве. Тоя въпрос касае разликата между психично и психологично, която не е само игра на думи. Един човек с разклатено духовно здраве, може да е психически здрав. Не всеки човек, който влиза в терапевтичното студио е болен.

Вярно е, че съществуват психично разстройства с неизяснен произход, които не се повлияват от традиционни лекарства, нито пък от каквато и да било психотерапия. Вярно е и друго: че има хора със странности и изживявания, които излизат извън нормалното, и които биха могли да бъдат набедени за шизофреници. Но как да стане това, след като функционират добре във всекидневието си, не страдат, не стесняват интересите си, нито "движението" си по картата на реалността? След като работят по осем часа на ден, грижат се достатъчно добре за себе си, за другите, запазват когнитивните си способности изцяло, не са импулсивни и пр.?

Един ден може би ще се стигне до научна формулировка на онова, което сега се нарича "обладаност". При всички случаи след достатъчно наблюдения тя става видимо разграничима от психичното заболяване. Присъствал съм в Раднево на лекарски консилиум от 8 специалисти, които в продължения на месеци се чудят каква диагноза да поставят на пациент. Засега толкова.