|
Търпях, търпях, но просто не издържам повече! Затова се престраших и ето - признавам пред вас: имам ПРОБЛЕМ!
Проблемът е моят възлюбен /речникът ми е аристократичен, няма да отречете!/. Все ме терзае мисълта - това Той ли е? Това любов ли е?
Защото нашата е всяка нощ /а понякога и денем/... Не казвам, че е неприятно, даже е... м-м-м... многооо... ох-х-х... хубаво... Но след като тупна върху копринените чаршафи, падайки от изгубения рай, се скъсвам от рев. Ето миналата вечер тъкмо приключихме и аз приключих с реването, отивам до банята да се наплискам и си сложа околоочния крем, а като се връщам - отново... и пак рев, рев... Хайде за втори път до банята - плискане, крем, а очите ми едни подпухнали. Връщам се в спалнята - и всичко отначало... До 3 часа не ме остави да мигна. Можете да си представите как ще изглеждам на другия ден - подути клепачи, зачервен нос, торбички, очи като на зайченцето бяло... Не стига, ами след като едва съм задрямала на разсъмване, в 7 /седем!!/ - зр-р-р-р! Сепнах се, скочих да отворя, че моят вече заминал на работа - всичко аз трябва да върша, все аз, аз! - и върху краката ми се излива димяща "Лаваца"! На какво прилича това? Значи приготвил закуската, украсил подноса с вазичка, налял кафето и ги сложил на масичката до спалнята... Че като скоча, да се залея!!
Както и да е - отварям, а там се мъдри един огромен букет, иззад който наднича приплесканата физиономия на разносвача, и сред орхидеите картичка с надпис: " За прекрасната нощ и всички останали нощи! Твой еди-кой".
Едвам се сдържах да не опухам с розите куриера. Ама какво ми е виновен човекът? Но, от друга страна, аз какво съм виновна, че да ме будят в 7 часа? Така може съвсем да лудна. Да не би пък вече?... Луда ли съм?!?
И какво се опитва да намекне с "прекрасната нощ и всички останали нощи"? Че всичките останали нощи не са били прекрасни? И защо нищо не споменава за дните? Значи излиза, че дните с мене за него са ад?
Тогава така се разстроих, така се разстроих... В такива случаи ме успокоява бъбренето с приятелки на кафе, но след сутрешния инцидент с лавацата само от мисълта за кафе ме заболя ощавеното бедро. Опитах и с гледане на латиносериалчета, обикновено ми действа релаксиращо, но сега ефектът беше обратен. "Добро утро, Мария!" - ха, добро било утрото, как пък не! Като се сетя в колко ме събудиха... "Любов и омраза" - ето, отново се върнах към моя проблем...
И какво ми оставаше, освен да прибегна до изпитания и любим метод шопингтерапия. Както казват в една реклама: "А тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща." Това магазини, бутици, модни къщи - на Жана Жекова, Жени Живкова, МаксМара, Живанши, на Версаче сестра му, Долче и Габана, Армани, мани, мани... Всичките съм ги изръшнала! Чувам вече молците в дрешника как пъхтят поради липса на въздух. Да не говорим за обувките, дори не ги броя... Ето, пак се сещам за моя проблем! Вчера ми поднася някаква лъскава кутия с разкошна панделка. Вътре - цикламени "Прада". "На моята стоножчица, вика, нали помниш преди седмица, когато се разхождахме на връщане от японския, за да ни се смели сушито, ти се спря пред една витрина и каза, че си си паднала по тях!" И всичко това - широко захилен! Какво очаква - че изненадано ще плесна с ръце и ще го прегърна от благодарност? Какво си е мислел - че ще чакам цяла седмица? Че аз още на другия ден си ги купих... Много се подразних и го накарах да обещае, че ще иде да им смени цвета... И какво иска да каже с тая "стоножчица"? Да ме сравнява с някаква си гъсеница? Поне да беше пеперудка!
Забелязвам, че пазаруването вече не ми помага, даже води до опасни резултати. Оня ден отварям шкафа /всъщност гардероба/ с обувките и най-горните 46 чифта се стовариха върху ми. С мойта шопингтерапия по мойта глава. Отървах се със средна телесна повреда...
...Дали от удара със сабото, но напоследък все мисля, мисля... Каква е цената на щастието? И трябва ли да плащам аз тази цена, само той да е щастлив? Аз мечтая за безусловна Любов, копнея по Абсолютното, свободно от онези елементи, които не изразяват неговата същност. Твърде абстрактно ли се изразих? Добре, ще го преведа, за да е понятно и за личности, не толкова духовни като мен. Може би трябва да се влюбя в някой друг? Който няма да унижава моето достойнство с картички със съмнителни намеци в тях, няма да тъпче моето его със стоте крака на "стоножчицата", няма да ми прави подаръци, които вече съм си купила /евентуално може би някой тиган - ето, това ще е сюрприз!/, у когото не е прилепнало убеждението, че един букет в 7 ч сутринта е най-подходящата благодарност за неколкократното отскачане до изгубения рай... Който ще редува боя и чалгата с "третото" така, че да не омръзне... Някой мачо, който вместо с девалвиралото "писе" ще се обръща към мен с "мачка"...
Как мислите?
Помогнете!
|
Аристократично-патетично: ПОМОООЩ!
