|
Наистина имам нужда от помощ и то голяма.Аз съм на 24,скоро ще стана на 25.Не мога да се похваля с някакви особени завоевания в редиците на отсрещния пол,но не защото не ме харесват,а защото аз не се харесвам.Причината затова е,че съм болна-имам поликистозни яйчници/ако не знаете това обикновено се изразява с повишаване нивото на мъжките хормони,което води до хирзутизъм/.Когато бях на 17год ми се подиграваха за това,много ми се подиграваха,което знаете оставя сериозни следи.И аз получих нещо като фобия,не допускам никой до себе си заради това,защото ме е страх,че после ще ме разнасят.А това е много мъчително.Никой не ме разбира,а и на никой не мога да кажа какъв ми е проблема защото очаквам подобна реакция.Всички около мен се чудят защо нямам приятел и си мислят,че съм дотолкова нефелна,че никой не мога да сваля,а аз просто се притеснявам заради този мой проблем,дори не мога да общувам като хората,защото все се опасявам,че някой ще каже нещо по мой адрес.По принцип знам,че ме харесват,не съм грозна,но винаги,като усетя,че може да стане нещо с някой човек почвам да се държа странно,да го избягвам.Което всява недоумение в отсрещната страна и не след дълго не се занимава повече с мен.Но за нещастие имах неблагоразумието много да се влюбя,много,толкова много,че ме държа 5години.Гореописаният сценарий се повтори-първоначално той ме харесваше,но аз се задърпах и стана много тъпо.Вследствие на което аз се влюбих още повече,а той повече не пожела да се занимава с мен.Но най-лошото е,че се намесиха много други хора,които буквално си играха с мен,измисляха песнички от сорта Вече съм достатъчно голяма с някой да се хвана.Не мога повече,понякога си мисля,че е най-добре да умра,не мога да кажа на някой:аз имам проблем със здравето и затова съм свита,подигравали са ми се и колкото и да е не мога да залича оставените следи.Комплексирана съм заради това и не мога да се освободя.Една приятелка,на която съм споделила това ми казва,че не бива да се затварям в себе си и да подтискам за подобно нещо,но все пак тя не е на мое място.А е много депресиращо,понякога се чувставам едва ли не като изрод само защото яйчниците ми не функционират както трябва.Не мога повече,ще полудея,чувставам се ненужна и непотребна.
|
ПОМОЩ
