Напълно те разбирам. Ние си имаме една такава баба в къщи. Абсолютно същите симптоми. Все едно чета за един и същи човек. Ръце сме вдигнали вече. Етапа с пикаенето по пода го минахме. Прояви разум да ходи в цокало, но започна да го излива зад акумулиращата печка. Ужассс! Не знам на кого му хрумна да сложим една празна кофа в стаята, та бабата забрави за акумулиращата печка. Постоянно измисля какви ли не простотии, които не биха хрумнали на нормален човек. Един ден кълне всички да умрат в страшни мъки, на другия ден пита няма ли кой да дойде да я види. По цяла нощ държи речи, рови из гардероба си и си облича копринените блузи една върху друга. За къпане и дума не може да става. От години яде само едно и също ядене - варени картофи, с малки изключения попара от прясно мляко. Не признава нищо друго. Останалото се изхвърля... вече знаете, зад акумулиращата печка. Така си прекарваме ние... Не знам кога ще свърши този ад.