дали това е прегръдката, която не искаш да отпуснеш за нищо не света? Искаш да стискаш, чак докато заболи - за да усетиш, да разбереш ти ли си, той ли е , вие ли сте, това ли е , сега ли е , тук ли е, е ли?:)
дааааа, няма живот нито преди, нито след, най - малко по време на. Другото са глупости. :) Обичам! Това е . Опияняващо, безметежно, налудничаво и обсебващо. По-жива не съм била и не бих могла д бъда!
Идеята да мислиш за един - едничък човек, на фона на 6 млрд други, да искаш точно него, точно такъв, с точно оня поглед и точно оня сив панталон, точно оня парфюм, върху точно онази кожа, измита с точно онзи сапун. онази ръка, държаща точно онази чаша, с онова кафе, с точно толкова захар:)

не обичам само онзи начин по който затваря вратата след себе си.

Да мога да знам какво обичам и какво не, ме кара да се чувствам жива.

А ма ха!!