Ще ти напиша нещо ,което не е много по темата ,но ме впечатли.Гледах филм за едни негърчета от централна Африка.Водещата, докато говореше пред камерата за това колко тежък е живота им, около нея имаше около 10-ина негърчета ,които зяпаха към камерата,смееха се,побутваха се ,махаха с ръце
и оживено си говореха .Само едничко стоеше настрани,може би около 6,8годишно и свито на топка,сложило една тетрадка на коленете си,необръщащо внимание на цялата шумотевица създавана от връстниците му,пишеше нещо изключително внимателно и съсредоточено.
Когато водещата свърши да говори ,се обърна към него и каза:
-Я да видим сега какви букви е написал ,и му каза името
Взе тетрадката и я показа на камерата
Беше написало,идеални,стрйно подредени и красиви букви
Че това исках да кажа и в най-затънтената джунгла има хора ,в които има искрицата на желанието да учиш,да се развиваш,да надскочиш себе си.
Тези хора, каквито и да са,където и да са, са тези заради, които този свят се развива и върви напред.
Можеш да имаш огромна библиотека в къщи и да не бутнеш нито една книга
можеш да пишеш с пръчка по земята и да се учиш
Не е важно от каква раса си, а колко имаш желание да опознаеш света в който живееш,да го промениш,колкото можеш,да допрнесеш с нещо той да бъде различен заради теб
Вече не мога да кажа дали жаждата и потребността да се самоусъвършенстваш е заложена в теб или може да се придобие от хората около теб
От мен обаче да знаеш:Колкото по- прости са хората-толкова по-весело,щастливо и безгрижно си живеят,
колкото са по-умни-стават постоянно умислени,страхливи,угрижени и вечно недоволни,осъзнавайки безсилието си да променят каквото и да било