Като малка ако някой ми направеше забележка - плачех и го преживявах ужасно. Слава Богу дъщеря ми не е като мен. На нея веднъж една възрастна жена в автобуса й направи забележка, че си е сложила червило (тогава дъщеря ми беше на 4г.). Дъщеря ми я изгледа, обърна се на другата страна и промърмори (но достатъчно високо, за да я чуят всички около нея) - "луда бабичка". Около нас имаше много студенти и те паднаха от смях, разбира се бабата продължи да си мърмори нещо за децата как ги възпитават и т.н. Аз си замълчах, не взех страна в случая. Достатъчно е, че моите родители винаги взимаха другата страна - все аз бях виновна. Да, сравняваха ме най-вече с брат ми, той е геният в семейството, а аз изглежда нямам много мозък. Е, добре че поне не успях да го намразя. По-скоро намразих себе си. Упражненията, които ми препоръчвате по-горе ми се струват интересни, май имат нещо общо със самохипнозата. Това е добра идея, ако мога да го направя. Спомням си как баща ми, лека му пръст, когато ме събуждаше за училище ми казваше - "ставай дъще, днес те очакват велики дела!" Така според него слугите събуждали своя крал (не знам кой). Това наистина ми действаше много добре. Изобщо, дадохте ми добри идеи, ще се опитам да ги осъществя. Благодаря на всички и дано да ни очакват днес велики дела!