Ти не можеш да знаеш, но аз имах тежко детство.
И после, нормално, все по тежко ставаше. Никва сродна душа не намерих. Та и не сродна даже. Към мен беше живота бездушен. За комфомфорт да не говорим. Спах под мостовете. И наливах, и я пълних..празнотата..дето нямах..нищо не помогна. И втора каца си купих и нея напълних...ниенте–олекване. Станаха две каци – а две са по–тежки от една. Знаеш ли?



И като си витаех така в пространството, хващах го изпусках го тва пусто здраво нещо, се преземих тук при другите,малките, непретенцйозните...и си натъртих задника.




Ама, като ми се излекува дупето....пак се дигам във висините..

Нямаш шанс, ама използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите