|
http://www.bghelsinki.org/bg/press/2002/02-02.htm
Домовете за душевноболни - мизерия, клетки и вериги
Антоанета Ненкова, Славка Кукова, наблюдатели на Българския хелзинкски комитет (БХК
Комитетът за предотвратяване на изтезанията (КПИ) към Съвета на Европа разпространи на 28 януари доклад за България, в който има обвинения за изтезания и малтретиране в арестите, затворите и психиатриите у нас. Страсбург предупреждава и че психично болни мъже са осъдени на бавна смърт в дома в Тертер.
Докладът е публикуван след получаване на зелена светлина от
българските власти и на техни отговори, но отразява посещение на представители на КПИ, състояло се от 25 април до 7 май 1999 г. Българските власти са отговаряли два пъти на въпросния доклад. Отговорът от 2000 г. е върнат за по-пълна и по-конкретна информация. Вторият български доклад е написан през 2001 г. В него нашите власти признават, че в българските арести и затвори прилагат юмруци, ритници и палки, електрошок и бой по ходилата. Потвърдена е и констатацията за дома в Тертер. "Домът за мъже с психични разстройства е закрит и болните мъже са преместени в заведение с по-добра хигиена и по-добри условия на живот" - пише в отговора на Костовото правителство. Истината е друга. Мъжете от дома в Тертер днес живеят в три различни дома за душевноболни - в с. Самуил, с. Радовец и местността Чучурката. Те са не по-малко ужасни от дома в Тертер.
В България има 30 дома за деца с умствена изостаналост и още 75 затворени институции за възрастни - 52 дома за душевноболни, 12 психиатрични болници и 11 психодиспансера. Две трети от тях са запратени по села и паланки - далече от големите градове с развита инфраструктура.
Били сме на повечето от тези места като наблюдатели на БХК. Горно Вършило, Черни връх, Радовец, Самуил, Санадиново, Драгаш войвода, Чучурката, Пастра, Раздол... В някои от домовете за душевноболни - и по няколко пъти.
Санадиново-българският остров Лерос
В Санадиново отидохме за пръв път миналия септември. Заварихме 96 болни жени, увити в парцали, върху остатъци от железни кревати и голи пружини, сред фекалии и рояци мухи. Вместо с лекарства, ги обуздаваха в клетка.
Тук, в планината, на 35 км от Никопол, преди години са живели хора. Заради свличане на земните пластове цялото някогашно село Осъм е потънало. Къщите изчезнали. Останал само домът за душевноболни жени. Някои от тях чуват гласове, други са епилептички, трети евфемистично са наречени умствено изостанали...
До това ЗСУ (заведение за социални услуги) се стига само по тесен разбит метален мост. От това забравено място никой не излиза до смъртта си.
Дворът е разделен на две от висок бял зид. Зад зида в малка постройка в две огромни стаи са "идиотите", казват при първата ни среща от персонала. От тази среща сме запомнили сгърчените тела на кълба, по две -три върху железни кревати без чаршафи, направо върху пружините. Рояци мухи, накацали по телата. Мръсни, полуголи... като от филм на Фелини. Смрадта се усеща още отвън. В дъното е тоалетната - две запушени дупки, циментов под и чешма, от която тече само студена вода... Фекалиите са навсякъде - върху пода, върху парцаливите дрехи, по леглата, по стените...
И накрая - клетка под открито небе. От персонала обясниха, че това е "карцерът" - място за наказание на най-агресивните. "Те са идиоти, затова ги държим в клетка", казаха санитарките.
При първото ни посещение в дома клетката е празна. Вторият път зад решетките са затворени 6 жени - полусъблечени, клекнали в ъгъла или насядали направо върху земята. Една от тях е без бельо... След всяко посещение в Санадиново се срещаме със зам.- социалната министърка Христина Христова. Клетката там вече я няма.
За трети път бяхме в Санадиново преди седмица, заедно с представители на Амнести интернешънъл и на неправителствената американска организация за лица с ментални увреждания MDRI. Картината е попроменена. Стените, вратите и подът в стаите са измити. Крилото за лежащо болните е затворено от ХЕИ за ремонт. Леглата са с дюшеци. Извадени са и чаршафи. 13 тона нафта са купени с пари на социалното министерство. Дарители са осигурили 20 легла и 50 нощни шкафчета. Но пък сега персоналът ходи пеша по 10 км. на ден в едната посока, защото домът няма пари за бензин.
Прокурорска проверка на Окръжната прокуратура в Плевен препоръчва домът да бъде закрит. Социалното министерство обещава да премести дома и да отпусне 30 000 лв. за ремонт, храна и лекарства. До момента парите не са стигнали до социалното заведение. Домът си е все още в планината,на мястото на потъналото село Осъм.
Преди години скандална психиатрия - затвор на гръцкия остров Лерос е закрита благодарение на световната намеса. Амнести интернешънъл настоява сега същото да стане и с дома за жени с умствена изостаналост край Санадиново.
В дома за мъже с психични разстройства в с. Драгаш войвода
има 12 смъртни случая само през януари и февруари на 2001 година. В смъртните актове е записано сърдечна и дихателна недостатъчност. Истинската причина за смъртта обаче в повечето от случаите, според бившата директорка на дома Павлина Иванова, са гладът и студът. В три от случаите е направена аутопсия - бронхопневмония е заключението на патоанатомите.
Тук сме идвали два пъти. В двора на дома в Драгаш войвода е пълно с "офицери и сержанти" - мъжете са облечени в шинели и куртки, повечето са с войнишки кепета. Обути са с платненки и с гумени галоши на бос крак. Лежат по пейките и слушат радиоточката. Тя работи до 22 часа и е единственото им развлечение. 147 мъже с психични разстройства живеят от години в този дом. Те са между 18 и 60-годишни с олигофрения, епилепсия, шизофрения.
Дългите едноетажни сгради някога са били постройки на местното държавно земеделско стопанство (ДЗС)...
В една от стаите на леглото върху матрака спи мъж с шинел и с галоши. Има изпражнения, в ъгъла на стаята - урина. Креватите са застлани с изпрани бели чаршафи. Оказва се обаче, че има по един единствен чаршаф за легло. Подът в спалните почти навсякъде е изгнил, в една от стаите има и дупка. Таванът в някои помещения е готов да падне. Прозорците са без стъкла, дограмата на вратите е изкъртена, стените на спалните, дневната, пералнята са мръсни и опушени. Още през януари миналата година ХЕИ-Плевен настоява да се извърши незабавен ремонт на дома. До момента пари за това няма.
Тук и водата спира често - помпата е стара и през седмица аварира. Парно няма. През зимата само за по няколко часа се палят печки на дърва и въглища. И в този дом има "карцер" - беседка, оградена с тел - за наказание на тези, които бягат или буйстват.
Според общинската социална служба в гр. Никопол ще са необходими около половин милион лева, за да се направи основен ремонт, да се изгради парна инсталация и да се ремонтират водопроводът и помпата на дома. Препоръката на Амнести интернешънъл и за този социален дом е да бъде преместен.
Кукли на верига
Така през 1997 г. в свой доклад БХК нарече 48 душевноболни жени от дома в Горно Вършило, малко селце близо до гр. Септември. Там, вместо с лекарства, озаптяваха болните с кучешки синджири.
4 години по-късно в Горно Вършило няма синджири, но изолирането и фиксирането на пациенти продължава да се практикува в българските психиатрии и в социалните домове за хора с увреждания. Арсеналът е разнообразен - кожени и брезентови колани, с които болните се връзват за рамките или пружините на леглата през кръста и китките. В няколко психиатрии се използват синджири (Царев брод, Церова кория, Враца) и метални белезници (с. Паталеница). В дома за жени с психични разстройства в с. Черни връх край Смядово обличат усмирителни ризи, връзват и с вериги. Три жени намерихме заключени в три клетки, специално направени миналата година. Видяхме ги преди седмица. Казаха ни, че са в клетките повече от месец.
За лечение в психиатриите у нас се предписват най-евтините медикаменти и рисковият електрошок и то без анестезия. И когато тази терапия не помогне, идва ред на веригите.
Европейският комитетът против изтезанията забранява употребата на колани и усмирителни ризи. В българското законодателство обаче няма никакви стандарти за обуздаване и изолиране.
Къде са днес душевноболните от Тертер?
В смядовското село Самуил има десетина мъже, преместени тук от дома в Тертер. Полуразрушена постройка. Непоносима смрад. Близо година домът е без вода, карат я с цистерна. Катинари по вратите, болни с обръснати глави и мръсни дрехи, дневна стая с около 40 жени, които вият, удрят, стенат под звуците на чалгата. Докато разговаряме с директора, чуваме викове: "Не виждаме пенсиите си", "Тук ни бият."
"В Тертер си беше по-добре", казват болните и поясняват, че в Самуил санитарите и пазачите ги налагат с бастуни и пръти. От година в дома не е идвал психиатър.
Близо до границата ни с Гърция, в село Радовец е вторият дом, в който днес живеят болни от Тертер. Още от пътя се вижда бодливата тел около постройките. Не една, а седем клетки за изолация и наказание има в този социален дом. Първата клетка е за буйстващите - около 5 кв. м. от двора , заградени с мрежа. Вдясно виждаме още една подобна клетка, малко по-просторна - четирима мъже стоят зад метална врата с катинар. Един от тях изчаква санитарят да отмине и пита: "Кога ще си ходя? Ще ме вземете ли?". Друг ни показва стаичка под стълбите - склад за въглища, където с дни стоял затворен. Стаичката се заключва с желязна врата. В метала е изрязана дупка за наблюдение. Помещението е ниско, можеш да стоиш прав в него, тясно е да легнеш или седнеш.
Питаме болните мъже дали искат да ги снимаме. Те се съгласяват. Снимките им не са просто провокация на сетивата. Снимките могат да им помогнат. Затова и се решаваме да ги направим. Снимаме и общите гробове, в които са били погребвани починалите. И печките с въглища, и единствената чешма на двора, и падащата мазилка, и мръсните одеяла, и остатъците от чаршафи, където ги има, и голите пружини, и войнишките шинели, надписани с блажна боя: "ДВПР" (Дом за възрастни с психични разстройства), за да не би някой да реши да открадне униформите, дарени от армията на бившата ГДР, с които са облечени болните.
Когато дошли в Радовец мъжете от Тертер били с явни следи от измръзвания и недохранване. Някои не издържали дълго и починали, други се "отървали" само с ампутация - оказва се, че не са успели да избягат от глада и студа.
И накрая - третият социален дом за възрастни с умствена изостаналост в с. Орсоя, където са преместени двайсетина мъже от Тервел. Намира се сред полето по пътя от Лом за Видин,в местността Чучурката. Първото, което се набива на очи тук - около 50 мъже и жени в една стая - това е и дневната, и столовата в дома. Болните живеят в стаи без врати, с опушени и разбити стени, падаща мазилка и изгнила дограма. Има четири запушени тоалетни на двора. Баня - 10 кв. м - без душове и кранове. Само студена течаща вода - топли се в казан с бързовар и болните се поливат с канчета.
След разследването на Съвета на Европа от 1999 г. предстои нов контрол в България през тази година. Ако делегацията от Страсбург реши да види домовете, в които са настанени болните от социалния дом в Тертер, ще бъде шокирана от "промяната".
Между 100 и 150 хил. дава българската държава за социален дом с 80-100 душевноболни. През 2000 г. 240 български депутати са ни стрували 19 млн. лв. През 2001 г. бюджетът им е 24 млн. лв. Парите за социалните домове са или същите, или бюджетите им са намалени.
Човек може да разбере донякъде защо случайно подбран персонал от близкото село, който работи в мизерия, напрежение и страх само срещу сто лева на месец, си избира простичката философия: "Нищо не зависи от мен." Но когато това е стилът на държавата, умът отказва да го проумее.
|
Домовете за душевноболни-мизерия, клетки и вериги
