Да се родиш за света, да намериш с какво да си полезен на тоя свят, да намериш начин да го промениш, да променяш себе си, стани силен ! Добре ,сам си, но бъди заради нас, заради тях сам. Не искаш да губиш? Погледни пак - нима си загубил? А какво спечели, докато губиш, какво научи? Колко знания придоби, колко неща осъзна? Утре пак ще повториш грешката, защото си слаб? От това ли ти писна?? Кажи, че се мразиш, нали? Но също така се и обичаш безкрайно. Обичаш силата си, мразиш слабостта. Имаш избора да освободиш съдбата от негативния си поглед. Когато идва изпитание - радост, когато отминава - още по-голяма. Търси, намирай, гледай, виждай .. красотата. Толкова много я има наоколо! Ето това означава да се родиш отново! Защото сега и да не си мъртъв физически - мъртъв си душевно. Ти дори не съществуваш. Бледа сянка на себе си. Сега ще извикаш "знам " и ще се тръшнеш в поредното самооплакване, но повярвай, ден ти стига - утре пак се усмихни, с усмивката си привлечи необходимите ти положителни събития. А я преразгледай пак конкретната причина да искаш да си ходиш? Оооо, колко е нищожна, нали? Защо си мислиш, че твоите огромни проблеми са нещо в сравнение със заобикалящия те свят? Ми да, на никой не си нужен, никой няма и да забележи, че те няма, просто още един си отиде. Но отиде къде? Искаш смисъл? А искаш ли истина?? Търсиш смисъл, а не се отваряш за отговорите - как ще ги намериш?? Има ли начин? И това е част от пораженческото ти мислене за самоубийство! Не искам да губя - че кой определя губиш ли или не? Има ли губещи изобщо или печелещи? Знаеш ли изобщо калко е относителна такава преценка и каква е тя спрямо истината???? Илюзия ли искаш или истина? Копнееш ли? Или спиш? Умора.
И аз съм уморена, Евгени. И не се боря. Но и не се плъзгам по течението. Неудовлетворена съм постоянно - и точно това ме движи. Знам ли дали е напред, не мога да знам, но едно знам - посока друга няма, не и за мен. Винаги е напред! Да се самоубия? Толкова пъти ми се е искало, но защо ми кажи?! НИКАКЪВ смисъл няма пък в това. Ама никакъв. И не защото трябва да ми вярваш. Но ти го направи. Ако трябва да минеш през това, мини. Само че не е ясно колко пъти си го правил и това ще бъде поредната ти ... губеща постъпка. И бъди уверен, дори не последната. Но можеш и този път да спечелиш? Поискай - всичко ще ти се даде. Промени живота си, напусни работа, смени средата, променИ. Ти поискай, а то самО ще дойде, ако наистина го искаш, вложиш енергия и се освободиш от апатията. Защото при затворено съзнание отговори няма как да дойдат - а дали ще се отвориш за тях си зависи само от теб, никой не може насила да ти ги набута. А ако се огледаш в миналото, и ако наистина решиш да видиш, аз съм уверена, че ще видиш толкова много податки, толкова много "знаци", че ще се чудиш сляп ли си бил или глух и ще станеш още по-отчаян как може да има толкова слепота на тоя свят и как на теб ти се случва точно . Не си само ти, ако това те успокоява. Не си единствен, не си последен, макар и уникален. Е, имаме нужда от теб. Не аз, не хората които познаваш, не - всички, цялото човечество като съвкупност, като еволюция - имаме нужда от твоето надмогване днес и сега. Ти не знаеш, не виждаш, но заради теб още 30 милиона души, ще направят същата победна (над себе си) крачка. Жалко е, че не можем да видим големината на малкия...
Дерзай . А смисъла... (по)давам ти смисъла - ще го вземеш ли от мен?
Taнг Ра вижда ! - стани Танг Ра?!
|