Направо на въпросите.
Да, крадец съм. Крал съм много и големи неща, време, да кажем, надежди, а най ми е харесвало да крада очаквания. Изброявам тези, не защото твърдя, че не съм крал и други неща, но според вътрешният ми кодекс на крадец, това са по тежките престъпления. Как намирам оправдание ли, не намирам за самата кражба, но предвид генетичната нужда на човек от спазване на някаква етика съм изградил такава, според която една подобна кражба трябва да бъде извършена и се старая да се придържам към подобна етика. Така постигам вътрешен покой и равновесие. За разликата, не съм сигурен, понеже не знам какво е да се открадне веднъж. За сервитьора - наказание-поука, повече от колкото е изисквал моя случай, заради тези преди мен и заради тези след мен, той няма да си промени поведението, защото винаги ще има извинение, но ще има едно наум, ще внимава, това от една страна ще облекчи тези след, от друга ще направи наказанието му толкова дълго, колкото е стажа му като сервитьор. Ясно съзнавам, че подобно поведение е ужасно, ама безверниците сме така, иоли всичко или нищо.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена