Да те питам относно това, как разбра, че сме изнервени??? Тук четеш само наши думи, а чувствата и емоциите, които те пораждат в теб са твой, а не наши. Кажи ми как разбираш нашите емоции??? Или Маята те е оплела до такава степен във воала си, че вече не различаваш своята истина и реалната илюзия. Ако изобщо правиш разлика между едното и другото. И ако изобщо знаеш какво е това животно Мая.
Ето ти един пример за свобода и несвобода. Ти приемаш всичко което виждаш и чувстваш за етикетна истина, а то е моментно състояние породено от обстоятелствата. Както няма две еднакви капки вода, така няма и две еднакви обстоятелства, които да породят две еднакви следствия. Да приемаш нещо за факт е само и единственно самозаблуда и бягство В зоната на удобство.
Свободата е бягство ОТ тази зона.
Ще ти цитирам какво казват психолозите относно "Зоната на удобството":
"Зоните на удобство са като драпирани с плюш ковчези.
Но когато си настанен в драпиран с плюш ковчег, ти всъщност си мъртъв."
Стан Дейл
Заратустра също беше казал, че трябва да бягаме на далеч от удобствата ако искаме да сме свободни.
Не ни преписвай твоето неразбиране и невъзможност да правиш дадени неща по начин който ти се иска. Ти дефакто не ни познаваш и не знаеш нищо за начина ни на живот /а това което знаеш е само това, което ние сме решили да знаеш, т.е. изманиполирано мнение/, че да правиш такива генерални заключения, че думите ни не са следствие от начина ни на живот и не описват именно него.
Аз не знам ти как живееш, но твоето отрицание ми показва ясно границите, които сама си си наложила и в които се стараеш да ни вмъкнеш и нас, за да се успокоиш, че живееш по "правилният" начин.
Няма правилен и неправилен начин. Начина е когато се чувстваш достатъчно конфортно ти самата в него, а не другите, защото ти си си ти и си индивидуалност и никой не може да заеме мястото ти. Същото е и с всеки един човек. Това, че ти не би се чувствала конфортно в нашите кожи е съвсем естественно, защото ти не си аз, не си Оро, не си който и да било друг от този клуб, че да знаеш какво ни е необходимо, както разбира се и ние не сме, ти, че да знаем на теб какво ти е необходимо, за да се чувстваш конфортно.
Свободата може да се определи не като живот на вълк единак, а като живот на една индивидоалност сред други индивидоалности, а не сред себеподобни, защото себеподобието те обезличава.
Тук мога да ти дам за пример много често чуваните реплики :
-Всички жени са еднакви!
-Всички мъже са от един дол дренки!
Аз съм жена, но не съм като всички останали жени, защото съм индивидуалност и се гордея с това.
Не приемам, че всички мъже са еднакви, а че някой желаят да разкрият индивидоалността си пред мен, а други не.
И това не са добри пожелания, а начина ми на живот, колкото и да не ти се вярва.