Въпрос на гледна точка и приоритети.
Да си егоцентрик /или както там решиш да наричаш свободата за която говоря/ е превилегия, а не кръст, който трябва да мъкнеш.
Ще ти дам пример:
Лотка с 10 човека се обръща. Ти си сред тях. Какво ще направиш?
Ще почнеш да се луташ и да се чудиш на кого по напред да помогнеш и по този начин да се одавите всички поради неспособността на един човек да спаси едновременно 9 човека или поради невъзможността да избере, кой да спаси, защото ще го гложди, че е изоставил еди кой си?
Или пък ще спасиш колкото се може по-бързо себе си и ще потърсиш помощ, за да спасиш и тези които са останали?
Аз лично предпочитам вторият вариант, защото не се изживявам като Бог и не мисля, че съм в състояние да спася живота на свички около мен или, че ако си дам живота за околните това ще им помогне. Според мен ако не спася първо себе си няма да мога да помогна на никой друг нито в този момент нито в даден следващ такъв.
Ето това имам предвид пос свобода. Да си свободен да избереш първо да спасиш себе си, защото ти си най важният за себе си, а не да хукнеш първо да спасяваш другите поради морални и социални изисквания и правила и така да погубиш себе си.
Наричай това мое мислене, както си пожелаеш. То е мой приоритет и не карам никой да го приема, но и не давам на никой да ме съди поради него. Аз имам преди всичко свободата да избирам, а това значи, че когато избирам свойте права, аз избирам и задълженията си, защото едното върви със другото. А последствията са въпрос на гледна точка.