Свободата е най "сладкото" нещо на този свят и най ценната му подправка е любовта.
Трябва обаче да оточня, че не става въпрос за онази любов, която ни обвързва с останалите, а любовта към живота и ближния.
Както казват джадайте - съпричастността е безусловната любов, която е едно от ценните им качества. На тях им е забранено да се обвързват, защото така ще загубят способностите си, но ги стимолират да обичат.
Трябва да се запитаме дали наистина обичаме и дали изпитваме любов или просто искаме да притежаваме и да бъдем притежавани, защото притежанието не е любов, а просто желание.
Свободата е за личността, а личност е човек, който е самият себе си. А за да бъдеш самият себе си не трябва да зависиш от този и онзи и от нечии качества и възможности. Нещо като най често срещаната фраза:
- Щях да бъда щастлив/а ако тя/той беше до мен.
Нима мислите, че това са думи на свободен човек и не мислите ли, че именно ние сме тези, които отнемаме свободата си, като слагаме едно НО след желанията и мечтите си вместо да се борим сами да ги постигнем със собственни сили???