Митовете за свободата говорят по-скоро за стремежа ни към абсолюта, отколкото за реалните ни възможности да бъдем свободни. В действителност те не са много. Не разбирам аналогията между чеченските терористи и Ботев, но нито той е бил свободен, нито те. Захари Стоянов описва в биографията му как със сълзи на очи бил принуден да поеме ръководството на четата си, макар че нямал особено желание за това. Свобода е възможна само в рамките на групата по принадлежност, извън нея тя винаги завършва с крах. И Ницше, и Киркегор, които смело експериментираха със себе си в това отношение, завършиха трагично. Както и героите на Достоевски. Каква е свободата на една сърна извън стадото? Да умре от глад някъде, или да завърши разскъсана. Да избереш смъртта, това не е избор.