|
Свободни ли е човекът или винаги остава нечий роб? И верни ли са думите на Стефан Цанев, че "...свободният обича, а робът мрази..."? И доколко можем да разберем хора, като Ботев и чеченските терористи, за които единствената алтернатива на свободата е смъртта?
От краткия ми житейски опит мога да направя следното предположение. Човек се чувства истински свободен (т.е. не робува нито на парите, нито на определени кумири, нито на дадени идеали), когато влиза малко или много в някоя от многобройните психиатрични диагнози.
Стефан Цанев, разбира се, заслужава уважение, най-малкото заради годините си, но личното ми мнение е, че той фундаментално греши. Поне що се отнася до достойните да се наречат християни или още Божиите раби, за които най-важният закон е да "обичат ближния си", (т.е. не само този, от когото имат нужда, но и този, който има нужда от тях.)
Толкова за Стефан Цанев. Сега малко за Ботев. Всеизвестен е слухът, че той е застрелян не от "заблуден куршум", а от добре премерен изстрел на негов четник. Едва ли е редно от моя страна да развенчавам така грубо един национален мит, но във всеки случай, ако се върнем на въпроса за свободата, която Ботев е искал да даде на своя народ, то кой може да твърди, че не е успял. На каква цена обаче е моят въпрос, драги клубарки. (Забравих да кажа, че тази тема е само за представителите на женския пол. )
|
Мит ли е свободата?
