сетих се още за поверието, че много добро не е на добро и че който много се смее, след това ще плаче..
при мен как се е затвърдило това като убеждение (без да осъзнавам даже):
малко са ми смътни спомените, защото говорим за време, когато съм била много малка..помниш ли, май тук разказвах веднъж как като дете на един лагер си набодох крака на една клечка и той се възпали..аз се набодох, докато тичах със щастливи викове по поляните..и хубаво, обаче след това гледах един филм, върти ми се в главата че е бил полски и нищо чудно, и в този филм имаше някаква много хубава жена, доколкото си спомням руса и с бели дрехи, а аз така винаги съм си представяла ангелите..и тази жена тичаше по една зелена поляна и се смееше щастливо и се поряза на нещо и шурна кръв като на мен...и тази картина, на ярко червената кръв в ясен ден на фона на зелената трева за мен е като визия за това- че след много смях идва плач..след щастието- нещастие и т.н..
интересното е, че тази комбинация ми е тревожна и досега...червено и зелено (и бяло- като знамето :-))..спомням си, ако си гледала филма "Цвят на нощ" с Брус Уилис, в началото дадоха една негова пациентка как се самоуби, хвърляйки се от високо..тя беше облечена в зелен костюм и като се размаза долу на асфалта, около нея се образува локва кръв..тогава той си изгуби усещането за цветове..а аз като че ли си казах- 'ми да, естествено'..заради комбинацията ярко зелено- ярко червено...а да кажеш- не ги избягвам тези комбинации...имам такъв ярко зелен чадър, имам много червени дрехи....
странно, нали...

.......за какво ще си говорим.......