..оо..интересно :-)
горе долу и аз така го виждам..
аз си тълкувам сънищата на различни нива- емоционално, духовно, случково, психологическо, пророческо, физиологично и не знам още как...:-))
е, не всеки сън де..
но този напрмер има повече символи и може...
Ню Йорк е град, който ужасно харесвам и ми е близък по душа, сроден...
харесвам го дори повече от София, но София обичам повече...бих искала София да стане един ден (скоро) като Ню Йорк, но знам, че това е химера :-))
искала съм да попътувам и да поживея там малко- един два месеца поне :-)
хотела..аз гледам на живота по- скоро като на пребиваване в хотел..наистина :-))дори бих могла да живея в хотел...предполагам...
но нали сме на земята за малко, какво има да се устройва човек, че и за собствености да се грижи и да мисли..по- добре да е мобилен (а и някой друг да му оправя леглото :-))...един сак с дрехи и хавлията, ествествено и навсякъде си у дома си :-))
котарака- наистина галих преди това един страшно красив котарак, но не е само от там символа..аз знам, че това драскане е по- скоро някакви дрязги или проблеми в интимната сфера, дори имам един съновник от някакъв древен арабски мъдрец до Фройд и Юнг всичко извадено в него и там се казваше нещо подобно...обаче тук е малко по- различно, защото аз тръгнах да го спасявам, а той ме издраска, защото се вкопчи в мен, защото беше изплашен..по мило е някак, аз нямах проблеми с този котарак, само исках да го спася, защото го обичах....
спускането по стълбите- спускане в подсъзнанието ( с котарака по мишница, но само до препятствието ;-)..после го оставих да се спасява сам, защото трябваше да премина и аз, носех отговорност за себе си....
а, сега се сетих за когато ми се струваше, че всеки момент ще умра...не че не съм си мислила кое е най- важното и какво ли ще мисля в такъв момент, но наистина ми се струва, че казах най- важното тогава :-)..за части от секунадата мислих- и сега какво?!...какво??!!....и така...

ами това е..спуснах се надолу, срещнах другите хора..изпитвах спокойствие...
мисля че е хубав сън, предвещаващ добро по-скоро и промени за мен в положителна насока..

дори преодолях и един страх на сън, това май не го споменах, обаче докато се спусках по стълбите - те бяха огънати и силно наклонени на страни...а да се спускам по такива стълби ме ужасява....както и стъби без парапет ;-))
обаче си се спусках мнимателно и това...
и от целият си живот и всичко, което имах - като тръгнах да се спасявам, взех само котарака...пусти мъже

аа..понеже попита - аз Обожавам Котките..ама истински..
но не всички, а само тези, които обожавам..простичко е...