Лора нали знаеш приказката, като няма риба и рака е риба. Ясно навремето си се задоволила с мъжа си защото си удевлотворила някои твои насъщни нужди: сигурност, секс, връзка, желанието ти да бъдеш харесвана и т.н. Хубаво, ама ние хората сме такива същества, че като задоволим дадена потребност вече не я оценяме и се стремим към нещо друго. С мъжа си не си изживяла истински копнеж... страст... романс... магия. Желанията в теб са се спотайвали дълбоко... и ето идва "подходящ" човек и бурята на емоциите се разразява. Новата тръпка с приятеля ти в началото може да е била като наркотик т. е. мислиш си ще опитам и ще се откажа... обаче наркотика все повече и повече те обсебва... в теб се надигат вълни от наслада, страст, вина, неизвестност... страдание ... абе коктейл експлозия от сладостно мъчение...
Стоп. Казах сладостно мъчение... тук може да е ключа към загадката...
Сега малко отклонение - жените обичат да им се възхищават и да ги следват, но ако всичко им се поднася на тепсия вълнението изчезва и страстта угасва... и има жени които са неудържимо привлечени от мъже които се държат властно (дори грубо), дълбоко в себе си жената иска да бъде водена от мъжа (това е наслоено от еволюцията). Силата и неизвестността които се свързват с по-агресивни мъже понякога въздействат супер еротично на жените... Бас държа, че прятеля ти е доста по-агресивен (властен) от мъжа ти? Води те много по- изкъсо ... това хем надига сладострастието в теб... хем те безпокои да не бъдеш напълно претопена като личност... яд те е че го правиш, но продължаваш да му се водиш по акъла (това е по-силно от теб, за сега...).
Така ли е? Поеми дъх и го премисли и почувствай...
Сега ситуацията ти на пръв поглед е като че ли каквото и да направиш все ще е грешно... ако останеш при него - мъчение... ако го оставиш няма да умреш, но нещо в теб ще умре...
Съвета който мога да ти дам от разстояние е: отпусни се и остави нещата да се напаснат... т.е. естествения ход на нещата... Не изпитвай вина за детето, дори и да не си била напуснала мъжа си, то едва ли би се чувствало добре в семейна среда в която майка му бавно тлее и вехне... Да ти сигурно щеше да тлееш и вехнеш ако не беше срещнала приятеля си... И знай че си щастлива, че изживяваш буря от страст и магия... не мисли сега, че можеш да бъдеш наранена (защото това само ти убива сегашната радост)... Ако наистина си щастлива с приятеля ти - бъди с него ( за детето е важно майка му да е щастлива) и не обръщай внимание на приказките на близките ти и на хората.
И остави времето да покаже дали ще останеш с приятеля си или не. Ако в крайна сметка сте подходящи един за друг - чудесно, бъдете заедно и се наслаждавайте на живота. А ако не сте един за друг, можеш да го напуснеш, но никой не може да ти отнеме изживените мигове на страст и блаженство...
Ще видиш че ако си оставила нещата да се развиват от само себе си и се стигне до раздяла - то няма да си с разбито сърце, а ще изпитваш едно удовлетворение, една тиха радост, че си изживяла нещо което много от хората не са изпитали...
Човек може да загърби (потисне) желанията си (мечтите си), но това значи да умъртви нещо в себе си, а труповете остават в душата и вонят...
Убеден съм, че ако човек изживее насъщните си мечти (дори и в крайна сметка да е разочарован) той се изпълва с блаженство...
Накратко единствения начин да се отървем от мечтата си е да я изживеем... така че изживей връзката си... след това ако си личност ще се почувстваш освобедена... и готова за полет към нови висини и реализация на твоята личност...
Това е моя съвет отдалеч. Ти си прецени какво да правиш, но след като веднъж решиш нещо не продължавай с колебанията, зашото самото колебание е огромен разход на психична енергия и изтощава неимоверно.

Живота е прекрасен, живей го.