...ами добре...ще ти разкажа един сън от детството си, който съм сънувала поне 10 пъти...и даже имаше периоди в ,които не исках да заспивам за да не го сънувам пак...и не мога да го забравя
...няма да ти давам моите обяснения...искам да видя ти какво би ми казал...
...ето и съня...
...като дете живех на първия етаж на една кооперация...с тесни балкони...апартамента беше ъглов на едно кръстовище и балкона го опасваше целия......та в съня си излизах на този балкон...и виждах ,че по улицата идват едни великани,...циклопи,...ръста им надвишаваше балкона...значи са били около 4-5 метрови, ужасно грозни...смръзвах се от ужас...,в последствие разбирах, че са слепи и се ориентират само по звук, за това се мъчех да стоя колкото се може по-тихо...все пак те ме усещаха и винаги идваше един до балкона...вземаше ме(не мога да опиша чувството, което изпитвах) и ме поставяше внимателно долу на улицата...тогава не знам как разбирах, че те на мен нищо лошо няма да ми направят, но че търсят всички мои близки...и си представях как ги изяждат...тогава хуквах по улицата, защото решавах, че ако ги намеря(всички се бяха изпокрили) и съм близо до тях, великаните като разберат, че сме семейство няма нищо да им направят...и така и ставаше...,но страха, че нама да ги намеря навреме(преди великаните да са ги намерили) ме изтощаваше...улиците винаги бяха абсолютно празни само аз тичах, а циклопите тресяха земята със стъпките си...това ме успокояваше донякъде, защото си мислех, че вдигайки такъв шум...не чуват накъде тичам...и все пак ме следваха...
...някой път се събуждах преди да съм намерила някого...,а друг път намирах по един или двама от роднините...,но обикновенно първо намирах дядо си,...и той ме вземаше на ръце...и великаните нищо не му правеха...
......е това е,...когато се събуждах наистина винаги бях в ръцете на дядо си...