така наречените "реален" и "виртуален" животи са ми неотделими; много ми е трудно да си представя, че някой (нормален психически, каквото и да означава това) човек може дотолкова да отдели образите си, че да ги представи за различни. хората са наблюдателни, твърде невъзможно е да ги държиш в заблуда...

ммм... сега, обаче, си мисля... когато някой е неудачник - това не ме кара да му се ядосвам, или сърдя, или отвращавам, или нещо такова.
става ми едно такова... срамно-мъчно, с леки подскочета, като да го подбутна той да скочи... нагоре... ама в повечето случаи - нищо не става.
те са едни такива...мраковати, с привкус на безнадеждност...

а това с безгръбначните е друго... те са по-скоро такива едни усмихватели, които демонстрират декларативно колко им е добре, как са в чудесно настроение, как Светът е едно неизменно прекрасно място, което направо трябва да ръкопляска, че те са там, сред него... точно като "едикойси", който е един такъв... авторитетен... и изобщо.
те се изменят изведнъж, ако почувстват, че "кумирът" им е засегнат. хапят, обикновено "за друго", кривят се и се смеят на нещо, което даже в първия момент не разбираш какво е. отклоняват всяко нещо, което дори бегло им прилича на посегателство, засягане, на нещо свързано с тях и възприемат позицията "... а вие защо биете негрите?!" ; )

... но не за тези "видове" ми беше мисълта, когато писах за хората с "незначителни" прякори.
или поне... не само ; )


а това, за което говориш накрая - да, нештакоа е то.
само че пак има варианти.
един от тях е, когато съзнателно си слагаме "етикет", с който се асоциираме и ако излъчваме точно обратното, както казваш ти, всъщност това става извън нашето желание, защото просто... не сме "такива", като описаното на етикетчето. колкото и да ни се ще ; )
тогава колкото и да навираме "картинката" пред очите на хората - ефектът е по-скоро... отрицателен.
съвсем различно е обаче, когато решим да си турим авто-майтапско етикетче.
способността на човек да се шегува със себе си някакси винаги предразполага околните да се чувстват по-спокойни и свободни в негово присъствие.
... но... не е най-лесното нещо на света ; )


а, чакай, че се сетих да ти кажа... вчера имаше, видях, жив пример за нещо от нещата, за които разговаряме с тебе тук. такъв един... ярък : ))
някой, който си е избрал мънинко именце, пък кряка и вряка :"аз съм добър, добър!! а едикойси - лош, лош!! понеже не ме забелязва къфто съм добър. вижте ме, вижте...щото иначе ще сте лоши и вие!" : )))))


и още какво? ... и още какво ли не : )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите