(значи, да предупредя че въпреки че пиша в този клуб, от психотерапия не разбирам)


не се е променило...

като се каже така, едно е сигурно - и двамата усещате че има момент, след който нещата не са същите.
той си мисли, че е същия, а ти нещо си тръгнала да искаш, ама и ти не знаеш какво и защо...
а ти си мислиш, че понеже си очаквала ей сега да се развие тази негова черта на характера която познаваш, според това което си видяла до този момент предсказваш какво би получила и какво би се случило, и като се навиеш че той е такъв и такъв, според начина по който сте се повлияли един друг, защото до момента това се е случвало... но в един момент - разминаване. очакванията са прекалени, погрешни. въпреки нежеланието и на двамата се намесва умора, невъзможност да се изпълни предначертаното и очакваното, за което никой от вас не е виновен, така че може и веднагА да спрете с предизвикването на ефектите на умората търсейки виновния... вместо това, започване да се виждате такива каквото може да сте според най-доброто за момента. всички тежнения и какво неправилно може да стане, е добре да бъдат забрави нарочно и изведнъж още сега...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите