харесва ми тази аналогия с бутилката, но за мен душата не е течност, а писмо, послание, запечатано в бутилката и пуснато по вълните..и в този смисъл няма значение колко и какви са етикетите по бутиката, а е важно някой да я намери и да разчете посланието..

а терапевта си го представям най- общо като мъдър съветник, който поема някаква роля- донякъде на приятел, донякъде на баща, донякъде на бог в живота на пациента за известно време, докато той (пациента, клиента) си събере мислите, си възвърне онова, което е изгубил по пътя- част от душата си, това, което е продал от нея, правейки компромиси, това, което са му отмъкнали и окрали...
аз ако бях клиент , щях да отида при терапевта с такова отношение- вземи ме за малко, закриляй ме, подкрепи ме, обичай ме, помогни ми да си върна себе си, и после ме пусни пак на свобода и то по такъв начин, че сама да го пожелая, а да не е загуба...
терапията е полева болница във военни условия, в която отиват ранените за да получат помощ, да бъдат излекувани, за да могат после пак да се хвърлят в битките на живота си с нови сили...а терапевта е милосърдна сестра и духовен учител, но не религиозен, а душевен, за душата...съветник, както казах, по- голям и мъдър брат, закрилник...

когато клиента излезе от терапията, трябва да му е останал само един един приятен спомен и много поуки....трябва да е здрав, дори и с белези, трябва да е пълноценен човек....
ами това е май...