Ох... Знам какво е усещането. Прибират се вкъщи, очакват някакво внимание, а ти от вратата казваш "Момнт, момент... сега свършвам", като... освен всичко останало искаш и... "Ако може да няма якой на главата ти, за д приключиш приятния си лаф". Обзема те едно такова чувство на вина, през цялото време си казавш "ставам, ставам" и въпреки всичко не можеш да се откъснеш от Пи Си-то... Уверявам те, обаче - ТОВА Е ВРЕМЕННО:) При едни за месец, при други за година - като мен, за някой повече... :) При мен е малко по-различно, аз поддържам реална връзка с всички онези, заради, които влизам. В един момент чата се превръща в място за правене на уговорки. Всичко се казва ин риъл... Мисля, че така започна... ''пробуждането" ми... :)))