абе аз преди малко прочетох за пръв път темата (защото нали ме нямаше) и ме досърбяха пръстите да пиша., ама си викам- къде да се бъркам между шамарите (на родителите) ;-), но ти ме предизвика..

аз разбрах от това, което е написала 'не майка', че тя не се притеснява от принципите си, а от чувството за вина, което я карат да изпитва околните..и ЕВЕНТУАЛНО от някаква бъдеща раздяла с гаджето, ако изведнъж се окаже, че той драстично я е заблуждавал по отношение на очакванията си от живота- което ще рече- неоправдани опасения по отноошение на НЕГО!!
и какво остава???...само да се пребори с вината!!!!
ТЯ (не майка) това и казва- "УТЕШЕТЕ МЕ">..но кой да я чуе...не за теб сега казвам, а 'казвам ти, пък те да се сещат' ;-))

и такааа.....ВИНА!!!как да се отърве от нея 'не майка'......
аз бих го направила - чрез заявяване на желанието си явно..ако бях на нейно място щях да обяснявам на всеки защо не искам и защо няма да имам деца...и така, говорейки, току виж 'всяко нещо, доведено до крайност преминава във своята противоположност' (хубава сентенция, Леос ;-) )..и така, кой знае- може говорейки, говорейки ...току виж...а дори и да не стане така- 'разкриването' ще я направи свободна...

има и друго...една идея...много жени казват, че не са имали някакъв особен майчински инстинкт..и другите идеи- фигура, грижи, и т.н...ОБАЧЕ...когато са видели бебето си....и то им се е УСМИХНАЛО.....те са го заобичали....
усмивката на бебето е инстинктивна и е точно с тази цел- да предизвика събуждането на майчиното чувство на любов.....не винаги се получава, но случаите, в които не се получава са наистина толкова редки- едно на хиляди може би, че 'не майка' няма за какво да се притеснява :-))))

ихааа...що не ми е сега тук едно бебе да го намачкам хубаво...или поне коте :-))като пиша за майчини чувства и нещо ми става :-))))искам да мачкаааааммм и гушкам :-)))баси...аз се повреждам силно покрай вас :-))))))