След кратко отклонение от темата за да рефлектирам на педагогичните напъни на ника "Serenity"/ведра/, която вместо да пише по темата се юрна да ми дава съвети и акъл и да ме "обобщава" и съди.....Чудя се защо е избрала този ник, който се превежда:
спокойствие, мир, тишина, ведрост, безоблачност......когато на практика изкарва на показ една крайно неуравновесена егоцентрирана личност с тензенция да налага на другите своите стандарти на мислене и да сее поуки и препоръки....И то не по един "ведър" начин.....

Но....

Значи всеки има този потенциал - да се вбеси в един или друг момент....
дойде ми на ум да анализирам също причините за вбесяването от друга гледна точка и като размислих ги разделих на 2 категории:
1. Природни причини.
2. Човешки причини.
Природните причини са тези, които пораждат вбесяване без да е намесен човешки фактор. Например промените във времето. напр. тръгваш на път в планината леко облечен и изведнаж се разваля времето, завалява и те прави мокър като кокошка и....се вбесяваш. И понеже схващаш, че никой не ти е направил кал....почваш да ругаеш "причината" - т.е. Бог, който нарочно е пуснал този дъжд и вятър - за да те тормози. Помисляли ли сте
колко пъти човек се вбесява от какви ли не случки и събития, зад които не стои човек.....и почва да проклина ....Бог.

Но нека разгледаме поводът за вбесяване поради човешки фактор.На колко категории можем да го разделим? напр.
1. Вбесяване от това, че някой не мисли като теб.
2. Вбесяване от това, че някой не върши това, което му казваш да върши - така както ти мислиш че трябва да се свърши.
3. Вбесяване от това, че някой изобщо отказва да свърши нещо за тебе.
4. Вбесяване от това, че някой върши нещо против тебе и твоите интереси.
5. Вбесяване от това, че някой иска да те командва и използува.
6. Вбесяване от това, че някой разкрива пред всички тайния ти план да постигнеш нещо с....незаконни методи.
И др. и др.
Интересното е че може би никой никога / или много рядко/ не си задама въпроса: - От какво се вбесих сега?
Да анализира ситуацията и да си направи един извод....за да избегне повторно вбесяване от този тип.
Аз лично много с вбесявах като правя правописни грешки или в бързината
пусна недописана реплика или на погрешен адрес....по времето, когато си отварях стая в Лафчето и водех диалог-многолог с около 10-15 души на философски теми.....а не обикновен чат. И.....постепенно като анализирах ситуацията разбрах, че няма смисъл да се ядосвам и се въоръжих с търпение / "намазах се с търпение", както казват местните жители тук където живея/ и нещата постепенно потръгнаха. Или както казват сърбите: - "Ма зАщо да се лЮтим - као че ми мине...." научих се да улучвам правилните бетони и да хвърлям едно око на написаното и...днес мога да заявя, че писането ми е всред най-грамотните в дир-а.
Значи: Самонаблюдение и контрол!
В състояние на вбесеност, човек губи контрол над думи и дела и става неадекватен....върши нерационални дела. А това не обича никой да види
че се случва с него.

Можем ли да се променим?
Мисълта че някой иска да ни промени - е способна да вбеси сякаш всекиго....Но не е така с мисълта, че ние "трябва" да променим всекиго... Защо? - много просто! Защото е много по-просто да общуваш с нещо/някой познато вместо с някой, който постоянно те изненадва....

Та затова питам: - Можем ли да се променим? НИЕ самите - нас самите.
За да не изпадаме във постоянното неадекватно състояние наричано "Вбесяване". Да овладеем реакциите си.......

Как мислите?

" Open your mind for the Beauty inside "