как точно да му кажеш...
съгласна си, предполагам, че няма начин да се избегне болката..аз съм сигурна..и то не точно болка, а учудване, недоверие (дали казваш истината), съмнение (дали иска да е с теб), дали любовта му е достатъчно силна, за да превъзмогне проблемите..всъщност си е болка..
една картина:
имало е рана, тя е била превързана сбинт..засъхнала е..сега бинта трябва да се махне, но се е залепиул..ще боли..няма начин да се избегне болката, непременно трябва да се махне..какво правиш??дърпаш рязко, потича кръв, после засъхва и раната зараства отново..или може и да се омекоти удара, да се навлажни бинта, и като омекне - да се свали нежно..има ли начин да омекотиш 'новината'...има..започваш по- отдалече.."искам нещо да ти кажа, много е важно, слушай ме внимателно, отнася се за мен, но е свързано и с двамата.."...ако човека се зачуди защо не си му казала по- рано --има право да се чуди, и аз бих се зачудила ако научавам такова нещо след примерно две годишна връзка, когато нещата вече отиват към сериозни..ако той се зачуди- ще трябва да му кажеш истината- защо не си му казала..страх ли те е било, срам ли, искала си да видиш дали ще е сериозна връзката ви и чак тогава да казваш..ти си знаеш..
после трябва да му дадеш свобода да избира..ама истинска свобода..
това е най- трудното..да не звучиш така, че да будиш съжаление и той да се чувства длъжен да остане, но и да не си толкова горда, че да го изгониш насила..разбираш за какво говоря, нали??истинската свобода просто е единствена по рода си..няма как да се сбърка..и само ако има той тази свобода и избере теб, ще си сигурна че не е нито от съжаление, нито по задължение, а е само защото той така е искал, защото те обича повече от това да предаде гените си..
а другата болест каква е...