Съжалявам, че ще те разочаровам с мнението си, но мисля, че няма да го оставиш "щастлив", ако си тръгнеш без да му дадеш някакво обяснение! Това е невъзможно при такава чиста любов! Разбери, той ще се почувства наранен - първо, защото го оставяш ей-така без да му кажеш нещо смислено, второ, защото нищо не остава скрито на този свят и рано или късно той ще научи всичко и знаеш ли как ще се почувства? Не само изигран, пък било и то от добри и любящи чувства, а и предаден. Да, предаден, защото в любовта е много важно доверието, съпреживяването на всеки един момент - независимо дали е добър или лош - и ако ти му отнемеш това, за него ще бъде рана за цял един живот... Ще се почувства наранен и като мъж... Биологически мъжът е този, който брани и защитава по-нежния пол - защо трябва да му отнемаш това чувство - да те утеши, да ти прошепне нещо укоражително, да изтрие сълзите ти, да потърсите изход двамата, а ако няма такъв - да го изживеете двамата докрай...
Не знам, помисли си какво ще правиш - все пак тук всеки излага своята гледна точка и пише това, което смята за най-правилно, но това, което смяташ, че ще е "щастие" за него след бягството ти /малко в стил латиносериал/, може да се окаже нещо съвсем друго - неприятно, болезнено... Все пак дай му шанс той сам да прецени как да реагира!... Като че ли си му произнесла предварително присъдата без да е имал възможност да чуе твоята истина и да си каже последната дума...