Ама и ти първо за бутилката се хвана, а?:))
Тръгвам по реда на думите, за да мога да направя контакт с тях:))
За приятелката - по-скоро аз взимам нейната невинност, или ако предпочиташ, чувството за липса на вина.
Не, не съм недоволна, че другите не са като мен, човече, какво щях да правя аз, ако беше Така? Не насилвам възможностите на хората - просто се натоварвам с техните невъзможности и липси, чувствам ги като свои. Особено ако съм в някакъв контакт с тях.
Аз съм се разбрала /поне за момента/, проблема е в осъществяването.
Натоварвам се със ситуацията, защото искам да съм съвършена част от нея. И често ми е трудно да приема, не само че не мога, но и е по-добре така.
В общи линии, нещата са ми ясни - това беше по-скоро художествен израз на случаен напън.
:))