Здравей бабо Зимо
На мен ми викат сметкаджията на мисли, но май не си чувала за мен
Една мисла е в женски род-нали? И аз със тях като с жените -кога с добро кога с лошо, все някак си трябва да се излъжат защото са досадници-мислите не жените, да не ме разбереш накриво и да си помислиш нещо обратно за мен.
Аз и мислите деля на лесни и трудни. С лесните е лесно, виж с трудните е малко, както сама разбираш е малко трудно. Те са мързеливи, мислите не жените, и като не мога да се отърва от тях и най-фалшиволюбезнечейки с тях ги поканвам да работят. Не ги карам да работят за мен/туй нещо не може да стане, да се боря с тях нямам сили / та така...значи да поработят. Я вие потъгувайте малко им викам че аз имам една работа и като се върна ще потъгуваме за вина заедно. Ако я се върна , я не, им вдигам скандал, вие защо не работите , а , то и баба може така да мисли с мен...марш от тук айде развод ми дай , развод.. и те си отиват виновни да тъгуват за вината си виновни. Поне да знаят за какво тъгуват. Не ги зная къде отиват да тъгуват ама май се досещам. Обичам си ги аз и те трябва да живеят с нещо и от нещо.
И те ме обичат, но при тези условия ме отбягват нещо. понякога ме залавят ей така неподготвен , но докато са малко и малки още им виждам сметката.
В техния си там собствен свят ми се носи славата, че мога да ги убия от обич и ме отбягват защото и те като нас предпочитат да живеят тъжни и пренебрегнати отколкото мъртви и обичани.
Има още видове вина , но те са сухи, полусухи, дисертни и на тях им виждам сметката аз, охоо!