И аз не си искам мислите... особено тези, които са наметнати с чувство за вина, а то е едно такова лепкаво, слузесто... бъррр... гадно
Какво ли ще да е наистина да няма мисли... особено такива... с чувство за вина? Дали света ще е по-слънчев или напротив - ще е още по-мрачен???
А тя вината... е плод на въображението, нейно дете, но... За каква вина става въпрос? Има паталогична /поне аз така я наричам/, която наистина е... патологична, защото не би трябвало да я има, а тя съществува и не само съществува нежелана, а се и перчи със съществуването си и те разяжда... ей-така, забавлявайки се и хилейки се злорадо... просто така - за спорт... Тя е опасната!
ПЪТник, нея можеш ли да я скастриш така, както направи с твоите мисли и да й видиш сметката?
А другата вина... Тя е малко "по-нежна"... Ама какво говоря? Може ли една вина да е в меки тонове и краски? Явно много взех да мисля, а това вече не е толкова хубаво... Тя, другата вина, е реално обозрима, защото е проекция на нашите постъпки и то на тези, с които не можем да се гордеем... Тя хем е по-нежна, хем е и по-твърда, защото идва като възмездие, а не като оная... патологичната, дето без причина не ти дава мира...
Дали има и други видове вина, за които не се сещам в момента???