Трябва да му намираме отдушник. То не значи веднага да удряме нещо, а да намерим канал за вътрешно информационно равновесие, разбирай - да решим как ще действаме за хармония. План значи да имаме за действие. За да се постигне чувство за хармония. Когато сме гневни, всъщност сме в несправедливост. Именно това ни гневи. Просто трябва да намерим решението. Не е нужно да удряме с юмрук по масата. Може просто да си набележим път за отмъщение или друг начин за постигане на равновесие. И да го следваме. Важното в случая е вътрешното равновесие. Дори обективната истина е без значение. Важна е мисълта. Гнева е нейна реакция. Потушаването му също. Всичко е въпрос на мисъл. Но живеейки си живота, така се вживяваме в него, че често поставяме значимост на живот и смърт за неща, които имат малко значение за бъдещето ни. Именно бъдещето е това, което имаме. Миналото го няма вече. А живеем в него. Отклоних се, сори.

*