ами чисто еволюционно погледното - е ясно защо любовта е приятна само когато е двупосочна. просто индивидите които са можели да обичат без реципрочност са се раздавали без да получават нищо - и съответно не са оцелели :)

самата реципрочност обаче е проблематична. понятието любов (като всяко чуство) е нещо недефинируемо - ти никога не можеш да разбреш какво изпитва някои в даден момент (освен ако не си телепат). но понеже хората 'чустват' по подобен начин, и изразяват чуствата си по подобен начин, в крайна сметка по действията на другия заключваш какво тои/тя чувства - все едно си казваш "когато аз съм действал така съм чуствал еди какво си".

този подход е единствения възможен - но има ограничения - а именно че хората имат различен житеиски опит и някои чувства може или никога да не си ги преживял че да ги разпознаеш в другите, или има леки вариации. нещата съвсем се окашкват като се вземе превид че дори и подобните чувства хората изразяват по различен начин.
спасение няма - освен да се хванеш с някои и 15 часа да се разпитвате кой какво има предвид под 'любов', 'обич' и тн., главно с примери. за да се унифицират понятията и за да може да се употребяват.
другия вариант е да попаднеш (случайно) на някои които чувства по същия начин и изразява по същия начин.

с третия - да се дефинират чувствата като биохимия (нещо което може да се пипне). например влюбването като химия, и поведенчески шаблони, е близко до obsesive-compulsive disorder.
но това върши работа само в науката.