дравейте жадни за любов клубарки !

Аз, като просто момченце, щом не зная - питам. А защо да губя времето нечие и да питам, щом си има хора вече правили-стрували и с това се занимавали.
Е, не всекиму се е паднала чудесната възможност да попрочете някоя книжка по темата. Нито пък възможността да узнае, че има такава книжка.

Моята визия за любовта:

формирана основно и най-вече от прочетена преди няколко месеца книга.
Ако се сетя ще проверя името и автора, ако не - няма.
Поне беше писана от мъж, това си спомням.
Едно много любов-даряващо разбиране, е че Аз обичам.
Това да се чувствам обичан/да желая да се чувствам обичан за мен е грешка, глупост, излишен разход на ресурси.
Дотук, а и по-сетне ще следвам поста на Ariella, с надеждата да го осветя откъм моя лампион.
Нуждата от любов я приемам като нужда за отделяне.
Онова 'да ме обича някой друг' е всъщност нуждата ми от чуждо внимание, и няма много общо с любовта. Направо нищо.
Любовта не е привързаност. Любовта не е щастие. Любовта не е селективна. Любовта не е ограничена. Любовта всеки може да я намери в себе си, просто защото може да я намери само в себе си.
Има разни видове любов (наистина) - безусловна (майчина), условна (бащина, може да се заслужи), братска, сексуална ... но все пак това е любов с примеси на отношения. Докато любовта като такава няма пряко материално изражение ... породените от нея чувства/действия, обаче, имат.
Дотук само натяквам, сега да опитам да осветя на по-широко.
Има връзка на любовта със волята. Тя е триединство от отношение на духа, ума и тялото. Как тялото, щом няма материален израз ? Именно в това, да 'надвие' на тялото. Защото все пак триединството си го има, със и без любов, и намествайки се в другите две, неминуемо дава отражение и в тялото. Макар това да е в проявяването на чувства, действия ... Почвам да вървя по краткия път, ще изпуснете прекрасни гледки - моля прочетете ги не от мен, а от посветената на това книжка.
Добавка към рецептата да не се чувстват хората необичани - не само че няма такава, но и не може да има. Освен във варианта да обичаш себе си. Което никак не е малко - бая народ не се обича (не е само този клуб примера).

Онова лафче - Бог е любов. Как Ви идва ? За мен Бог е Абсюлют (вж. 'Фабрика за Абсолют', поредица Галактика). И го има навсякъде. И любовта така. Докато не повярваш - не вярваш. Докато не обичаш - не си любов, няма любов.

Все си мислех Ariella да ме отмени и да пусне параметрите на книжката, а тя явно не се сеща за нея. Въх.

Още малко обобщения - любовта е едностранна - от мен към другите. Като еднопосочен канал. Колкото повечко протича, толкова повече се разширява. Няма насрещно течение. Извор ? Живота. Бог. Който както го разбира. Но все някъде е този извор, нали ? Е, в мен.

А ние всички сме просто хора, самотни и нуждаещи се да дадем любов ...

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите