След един такъв отговор - направо нямам какво да кажа. Ариела не ни е оставила нищо да добавим.
Ама аз все пак да се пробвам...
Ако въпросът е за проявите на любовта - дали трябва да ги има и в каква степен - всеки има различен отговор. Твърде много неща влияят. Основното е силата на чувството. Но също толкова влияещи са и: възпитанието, интелекта, всички индивидуални качества на обичащия, плюс комплексите му за малоценност или самовлюбеност, плюс служебното му положение, плюс ... и т.н. При това проявите на любовта могат да са директни /цуни-гуни/, но и индиректни - неизказани - чрез неафиширана всеотдайност, подкрепа, съпричастност, щадене и т.н.
Мисля, че ако няма никакви прояви на любов, а има любов, то ще бъде само едно самоцелно чувство, непълноценно, нереализирано, непреживяно. Няма кой да направи мост към радостта или тъгата от това чувство, ако няма някакви външни проявления...

Също така проявите на любовта могат да бъдат спонтанни /преди брака/ или организирани /след това/. Е, как да ги нищя по един и същ начин, като не става....
Мога само да кажа, че до сватбата има повече любов, а след това - повече прояви.
Е, с това изясних ли своята позиция или още да се напъвам???

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо