Не е нужно – за да си населен с призраци
- да си стая – или къща -
Мозъкът си има коридори – по които
по-добре да не се връща –

по-добре във полунощ да видиш
дух незнаен –
но да не се сблъскаш във душата си
с домакина таен –

по-добре зад теб да рухват замъци
и във ужас да се блещиш –
но на скрито място – без оръжие –
сам себе си да не срещаш.

Туй, което в теб зад теб е сгушено –
най ще те уплаши.
Вмъкналият се убиец в къщата
няма да е така страшен.

Ние тялото си пазим с револвери –
и заключваме вратите –
но пропускаме по-висши призраци –
а и друго – в нас самите.

Емили Дикенсън