Ами, не знам след колко време точно се оправих, но накрая натрапчивостта на тази тревожност започна...да ме тревожи. И потърсих помощ от хомеопат. Средствата, които ми предписа + някои положителни промени в живота ми и ...явно това ми помогна. Но...сигурно съм по-лабилна, защото след всяка следваща стресираща случка, тревожността ми се възвръща, но не така, слава богу, не с тая сила, вече се справям сама. Например след покушенията в Щатите, ме беше страх да се качвам в асансьор, защото все си представях как са загинали хората ТОЧНО в асансьорите. Ей така, без дори да знаят какво става. Дори, след като това лято катастрофирах, вече мога спокойно да се качвам в кола, но знаеш ли как го преодолях: гледах напред, гледах в скоростта, "влизах" в нея, за да се превърна В ЧАСТ от случващото се. Мисълта ми е, че винаги пробвам да се справя първо сама, ако не успея, макар и да е крайно в не мой стил, търся помощ.