|
Чудя се доколко са истинни представите ни за нас самите.
Има много случаи, когато се мислим и възприемаме по един начин, а в същото време околните ни възприемат по съвсем различен начин.
В този ред на мисли става доста спорно кои всъщност сме ние.
Дали сме това, което другите виждат в нас, или сме това, което си мислим, че сме.
Има доста теории, които казват, че ако човек желае промяна, трябва да се откъсне напълно от средата, в която обикновено живее и се движи.
Друго основно правило, ако сме решили да се променяме, е да не говорим никога за това.
Има конкретно обяснение защо е нужно неговорене и нещата отново опират до другите и начина, по който те ни оказват въздействие.
Мислите имат сила и когато решим да се променяме, част от тази сила се разпилява, ако говорим за все още нереализираната промяна.
Необходимо е пълно съсредоточаване в нас самите и не бива тогава да правим достъпни мислите си, защото мислите на другите за нас самите биха ги объркали и така би се забавил или би спрял процеса, в който се променяме.
Ако искаме промяна или ако сме твърдо убедени, че другите ни възприемат по съвсем различен начин от начина, по който ние се възприемаме, то тогава не бива да допускаме да говорят за нас.
Това отново не е никак лесно.
Доста силно е човешкото Его и най-значим се чувства човек, когато е център на внимание, когато някой го излушва и когато се анализират проблемите му.
Е, ако не са задължително проблеми, то тогава ще е нещо друго- успехи, светоусещане- куп неща, които мислим за важни и се чувстваме страхотно важни и ние самите, когато ги коментираме с другите.
Там е работата, че не всички около нас са достатъчно добронамерени в този специален за нас момент, а дори и да са, има неща, с които навярно не биха се съгласили(защото всеки си има подход и разбиране за това, как трябва да се променя човек и в каква насока. И това разбиране е субективно.).
Тогава става конфликтната ситуация, когато обясняваш ли, обясняваш, а човекът отсреща не е никак склонен да приеме твоята гледна точка. Плучава се конфликт, в който всеки мисли за другия, че е на грешен път в своите мисли и действия.
И макар, че на съзнателно ниво в този момент се мислим за прави и мислим, че действаме по въпроса за промяната, на подсъзнателно ниво всичките ни сили и енергия отиват да убедят опонента, колко сме прави, а не там- където трябва да се използват- в самата промяна.
Та така- получава се ситуацията- или всичко, или нищо.
Или сам се бориш, действаш и се променяш накрая, или просто стоиш сред старите си познайници и коментираш колко погрешно те те възприемат и колко ти се променяш(но всъщност не се- заради многото приказки, които приказваш, и в които отива цялата ти градивна енергия.).
:-)
|
Моето Аз в очите на другите
