|
Преди време бях постнала тук проблема с моята приятелка - може би някои от вас помнят. Значи:
Ели (това разбира се не е истинското й име) е най-добрата ми приятелка. Страхувам се че ще се поболее психически (а може и вече да е) и аз нищо не мога да направя за да й помогна. Ужасно е да имаш усещането че НИЩО не можеш да направиш.
Може би трябва да почна от самото начало. С Ели сме приятелки от първи клас (значи повече от 20 год.). Вечно се карахме и сдобрявахме и вечно не можехме една без друга. Много я обичам и много държа на нея – и до ден днешен. Винаги сме били много близки и винаги досега тя е била по-силната личност от нас двете, все аз бях с повече проблеми уж. По едно и също време се хванахме с първите си сериозни гаджета. С моето историята продължи около година и след раздялата аз бях страшно щастлива че при нея всичко е наред, че има къде да споделя болката си, която много по-лесно минава, когато я споделиш с истински приятел. При нея нещата се развиваха чудесно –ожениха се и бяха безумно щастливи. Веднага се роди и едно сладко детенце, изобщо мечта. Аз самата никак не бях на тази вълна, излизах с различни мъже и все аз бях “емоционално нестабилната”, която не може да се установи с един мъж и т.н. Това продължи близо десет години, тя си имаше чудесно семейство, аз сменях гаджета... Някъде по това време Ели се промени, безгрижния й характер взе да зачезва, постоянно ми обясняваше че трябва да се омъжа, че иначе живота бил безсмислен но аз както казах не я слушах особено. Радвах се че тя е щастлива, че нейното семейство е чудесно а че на мен не ми върви точно в тази област – е, голяма работа, нещата ще се наредят един ден, няма начин да не е така. По принцип съм непоправим оптимист. Имах тогава и имам и сега страхотна работа, много интересни приятели, купони нон стоп – даже както казваше сестра ми “ама и ти и в 2 часа да те викнат на купон, тръгваш”, никога не съм била вманиачена на тема някой мъж, или по-скоро когато била съм, съм гледала да не ми личи.
Междувременно у Ели настъпиха постепенно странни промени. Тя започна да живее изцяло по изискванията на мъжа си. Той не иска да нося къси поли – край на полите, той каза че еди коя си не му харесва – край на пиенето на кафе с нея, той каза така, значи така. Няма спор, няма нищо, той за всичко е прав, той всичко знае и разбира. Радвах се че още и мен не ме е “забранил”. В същото време се наблюдаваха и следните сцени: Например аз съм й на гости и той закъснява да се прибере с 15 минути. Ели се побърква, започва да се вманиачава и да си предствя какво ли не. Ако й кажех “Какво толкова, може с колегата му да са пийнали по 1 бира”, тя яростно отвръщаше “Личи си че изобщо не познаваш мъжа ми, той не е от тия, дето висят по заведенията, а бърза да е веднага при семейството си!” Ако аз кажа така е, днес да речем по изключение, не - не може и няма изключения, казва тя! Тя как не искала да е никога далеч от семейството – и той не можел никога да закъснява!!!
Ужас ви казвам. Мъжа й тръгна на риболов уикендите. Почнаха се семейни скандали до сто и едно и обратно. Когато й предложех “Не прави трагедии, нека той да иде за риба, а ние с теб ще заведем детето на McDonalds или ще го оставим на бабите (които са навити да го гледат!) и ще си излезем по женски” реакцията беше “Аз съм си истински щастлива само със семейството, така искам да си карам всеки уикенд” – и следва реване сама с детето, защото друго тя не иска! Хванах се за главата. По това време (невероятно но факт:)дойде момента и аз да се омъжа. Всичко беше супер, с изключение на факта че Ели не ми стана кума, защото мъжа й не позволил тя да кумува с “друг мъж” (ние с мъжа ми искахме да ни кумуват моята най-добра и неговия най-добър приятел.) А тя не искала да му засяга мъжкото достойнство. Но както и да е, за това не й се сърдя, селски истории някакви.
Мъжа й, ще го нарека Иван, започна да бяга здраво по тангентата (нормално, като се има предвид и тя какъв режим му налага!!). Закъсненията бяха вече всяка вечер и не по 15 минути а до 2-3 часа след полунощ. Почна се едно следене, едни подозрения, докато Ели накрая не го излови с “другото момиче” – двайсетгодишна и хубавичка. Дотук както и да е. Той взе че си призна, че обича въпросната девойка, и други изнвери, абе грозна работа. Но вместо Ели да има каквато и да е здравословна позиция по въпроса, тя се зарече че ще седи докато не стане непоносимо (не че то вече не беше ), че няма да му даде развод (какъвто той поиска) и така докато накрая се озова в Пирогов, натровена с хапчета...Слава богу я спасиха, но нещата са висели на косъм! Тя отслабна с над 10 килограма сега е с фигура на 12 годишно дете
От този случай минаха почти 2 години. Оттогава ситуацията е една и съща – те са разделени (опитаха да се съберат веднъж, но не се получи), не са разведени.
Той си вижда детето всяка седмица, дава и пари, но е категоричен че не иска да живее с Ели.
А тя не може да си представи живота без него и сега си е навила че той я отхвърля само защото е сигурен че вече и тя е била “с друг мъж”, а той е прекалено горд да преживее това....Подобно нещо той не знае но тя си е убедена че е това. Дори е горда да ми обяснява колко жестоко е съгрешила защото имаше някаква история с един неин познат, и то доста наскоро, след сума ти време раздяла с Иван.
Всеки ден се самонавива че без него не може да живее, обяснява ми колко той е прекрасен а тя нищожна, как тя пет пари не струва без него... Да не говорим че темата за други жени ми е забранила да се споменава (той може сега и да е сам наистина, но това още повече прави сериозен проблема защо не се връща при нея?.) А според Ели той не е и докосвал друга, само я е дразнил нея с тия истории...?? Какво да правя като край тая работа полудях вече и аз?
Тя даже не иска да си промени възгледите и очаква той отново да не закъснява никога дори и 5 минути и да са вечно залепени един за друг като сиамски близанци! Аз се опитвам да й обясня че така никой не може да живее, но тя ми излиза с номера че аз явно не мога да обичам толкова силно като нея и че може да си с някой, само ако той ти е на 100% отдаден и никога не мърда откъщи извън работното време. (??!!) Не виждам защо приравнява двете неща, ама....А не се замисля как да разнообразят живота си или нещо такова. Как ще го върнем тогава тоя мъж питам аз? Той все пак е нормално човешко същество.
Какво да и кажа и какво да направя, като и на мен вече ми тежат срещите с нея, а не мога да я изоставя и аз, тя твърди че няма да издържи ако и аз почна да я отбягвам.
Искам да й помогна но не мога. Какъвто и съвет да й дам, а а аз вече и не давам съвети – все няма полза.
Тя всеки път чака той да я погледне в очите и да й каже че се връща, а той все не го прави! Също така тя най-редовно иска от него да се зарече че никога не е спал с друга (!) а той естествено си трае и гледа тъпо – то е ясно че го е страх от нейната реакция. И всеки път после пред мене се почват рев, страдания, мрачни размишления, обвинения към роднини, които са й съсипали брака, съседи които са й завидели, магии, които са направени и изобщо неща от които и аз се натоварих вече много здраво и ми дойдоха до гуша. Просто Ели ме зарежда с такава отрицателна енергия напоследък, че не знам как да я направим в очите на мъжа й привлекателна с това отчаяно изражение на лицето и с тоя песимизъм който лъха от нея? Тя излъчва само и единствено дълбоко нещастие и неудовлетвореност. Опитах се да повдигна въпроса за професионална помощ, но отговора е: “Аз нямам друг проблем, освен че безумно обичам мъжа си. Какво, мислиш че някой на тоя свят ще ме откаже от него ли? НИКОГА!!! Пред него никой и нищо на тоя свят не струват. Ако той не се върне - край “ Последния път в който се видяхме тя ми сподели че най-идеалния вариант за щастливо семейство е ако може да държиш мъжа си в клетка като канарче и да го пускаш само когато може да го наблюдаваш (!!!) Аз ако съм й мъж, ще бягам не ами краката ще си потроша......
Тя е убедена че мъжа й е избягал защото тя изобщо го е пускала извън семейството, а не защото го е спирала да има лична свобода! "Как може да искаш да излизаш сам, щом си женен?" пита тя а аз се плаша.
Как да не издивееш. Не иска и да възприеме пронципа “take it easy”. – да си каже “Ще се стегна и ще гледам да си живея по-спокойно, така има шанс и той да ме хареса пак” примерно.
Преди питах тук какво да правя с нея. Сега разбирате че от съвети в тази насока полза няма. Пробвала съм де що има под слънцето. Сега питам какво да правя със себе си?? Как да преживея факта че тя няма никакво достойнство и не възприема никакви креативни идеи! Писна ми. Много ми тежи, не знам вие как избягвате такива трудни ситуации......??
Това е история която няма НИКАКВО развитие вече 2 години!
Извинявам се предварително че пиша втори път по същата тема, просто се видях в чудо, особено от Нова Година насам нещата нещо се влошават
|
Извинете за дългия постинг, но....
