наистина ще ми липсва един лъчезрящ и лъчезарен отговор ...

Какво било жената ... какво е жената; какво ще бъде ... кой ли пък се занимава с жени ...
ми от досегашния ми опит е предимно дупка, попивателна една, някой на който аз говоря, а той (всъщност тя, но все пак човек е в мъжки род) ми се хили, не можейки да извади друга реакция ... отлики от мъжа ? повечето са обръснати (тук-там) и миришат добре ... само повечето ... щото има едни такива дето миришат силно, и това не е никак добре, макар да е на 350ДМ накуп (то има ли толкова скъпи парфюми ? като за жени - винаги)
На доста от жените явно заложеното им от Твореца съзидателно начало те го потребяват единствено за продължение на рода, а мъжа поради липсата на таз възможност (да ражда) твори идеи - това го прочетох в една книжка, много ме накефи, исках да напишкам одеалото от щастие, и се удържах с мъки Кански да не го направя (щото сам се пера, хеехехе).
В отминалите години жената (моята майка) бе бой след всяка оценка <4, постоянно натякване по определени теми и учудващо приятен събеседник по други. Кошмар в реален образ. Сега не решавайте че ме е страх от кошмари, дори съзнателно се стремя към тях понякога. След казармата, разбрал удоволствието от свръх-ограничението на женското влияние, жената (отново майка ми) бе предимно безконечен извор на досада, с тук-там редки приятни изпарения. После се появи и друга жена (първата ми най-добра приятелка). Е да, много е различно. Още повече е малко по-малка от мен. Следва развитие на връзката ни. Може да се каже, че ми харесва да разбирам какво е жена. Дори разбирам онез неща за многоканалното мислене при жените. Без съмнение искам такова нещо. Стигнал съм до 2 с уговорката едното да е с много по-нисък приоритет. Ето, идва хронологията и заявява : и аз съм женска ! Мани-мани. Жена със заявки за интимност. Ха-ха. Аз съм по-силен. Стана така както аз реших, и никой не може да ме убеди че не аз съм предизвикал прекъсването на процеса. Може да ме е избрала, може, но тя да е прецакала нещата - не може. Горд ли съм - горд съм. Надвих себе се. Надвих самата си природа, предназначението. Получи се нещо като дяволчето в 'Cow&chicken' - ходих на бутовете си, наместо на краката :))) Но успях. После е втората ми най-добра приятелка. До момента единствената, с която си говоря често и която признавам за мозъчни натоварвания поне колкото моите. Третата (ми най-добра приятелка) е сестра на втората, различни са. И като изглед, и като жена изобщо (повайках ли се някъде вече). Та това е жената - ти ги ибиеш, то та цилива (Нане Вуте, един народен мъж).
Жената мисли - мисли че мисли.
Мъжът мисли - мисли че жената не мисли.

А какво правят душите им - плачат горчиво ...

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите