С малко повече от две думи - всичко това е истина, според мен поне. И няма смисъл да го повтарям - ти си го казал, май по-пълно от всичко което аз бих могла да напиша, поради твърде неподредените ми мисли.
Има едно нещо, което напоследък ми се струва най-интересното във връзка с темата. Ти казваш, че се страхуваме от онези, които не мислят като всички останали. Аз си мисля, че има и хора, които не се страхуват - не знам дали напълно или почти, но има, и предполагам и ти си от тях, поне така звучи. Както и да е, това не е важно в момента. По-скоро на мен ми е интересно защо се получава така, че когато се окаже, че някой не се притеснява от различни мнения, и от различни начини на мислене, от напълно различни хора - изведнъж този човек става много различен, и... Тези хора, които той приема, изведнъж се оказва, че не го приемат. Всъщност май няма нищо необяснимо, а просто - наистина интересен факт. Ироничен като че ли. И доста гаден.
А аз мисля, че няма нищо лошо в това да обичаш тези, които мислят като теб. Да обичаш някой изобщо, това не е ли хубаво? А когато няколко души мислят по еднакъв начин, тогава могат да се разбират по-добре един друг, да помагат повече, когато някой от другите има нужда. Макар че пък ако някой мисли различно, има по-голям шанс да успее да измисли изход... Само че ако успее да разбере от какво точно се търси този изход, по-скоро откъде.
И все пак, мисля, че това не е да обичаш себе си. Понеже колкото и да си приличат двама души, те винаги са различни. Макар че понякога точно така се получава, но то не е защото обичаш хора, мислещи като теб - по-скоро обратното. Обичаш тези хора точно защото обичаш само себе си. А как може да се излезе от тази ситуация? Май не знам отговора.
Въпреки че изглежда абсолютно невярно, аз продължавам да си мисля, че всички хора са добри. Трудно ми е да обичам само тези, които сякаш са забравили кои са, не искат да си спомнят, не искат да бъдат такива. Лошото е че това значи почти всички.
Аз може би съм идеалист, и все пак мисля, че всичко може да бъде - ами, идеално. И че разрешението е - всеки да се опита да повярва, че е добър. Само че преди да действа, а не след това, т.е. преди да си е сложил маска, а такъв, какъвто е наистина. Да повярва, че е добър. Това е всичко, наистина. И е напълно достатъчно.И вече няма да има значение дали някой е различен или не.

Прекалено много глупости ли наговорих според вас? Аз все пак наистина ги мисля... Въпреки че знам, че може и да не са верни.