...нека сега напиша и нещо по темата,защото другото беше в отговор на "присмехулника"...и измести смисъла на твоето питане...и понеже Станка Пенчева е показала по-хубаво от мен главната роля на жената в "Голямата игра"ще си позволя,въпреки че тук не е клуб "поезия"да споделя с вас нейните мисли...
Правилата,мили,на тая игра са такива:
ти започваш пръв.
Аз съм тайнствена и мълчалива.
Ти разперваш всичките си пера,
чупиш рогата на всички съперници.
Аз съм съблазнителна и неверна.
Тогава ти ставаш облак навъсен,
пушиш много,разхождаш се сам до късно,
страстта ти до бяло се накалява-
когато най-после аз се смилявам.
То е звездна вихрушка,потоп,радиация,
няма вече дати,закони,пътни знаци,
лодката ни лети все по пенести гребени,
ти си в мен,
аз съм в тебе...
И тук,мили,играта свършва незабелязано-
защото с дълга и мъчна любов ни наказват.
Защото гората край нас е сурова и влажна
и ний кършим от себе си-огъня да подклаждаме.
Времето точи ножа си търпеливо-
няма да му избягаме...
Птици кресливи
идват да ровят градината на душита ни.
И събира шлейфа си
звездата на чудото,опашатата...

Сега ,мили,тръгваме пеш.Свърши летенето.
ако много се измориш-
облегни се на мене.